Тацитно несъгласие

1. Забелязвам, как oт един момент нататък (при всеки различно), човек започва да се движи напред гърбом. Рутината, отговорна за това загърбване на бъдещето (термини: “загнабъд” или ЗНБ) осигурява онзи комфорт, който ти позволява да очакваш Плодзеленчукът и днес да е там, където беше вчера и да не очакваш през нощта да са отворили на негово място чуден магазин с лимец и проч. пенкилерни варива. С прости думи - страхът от миналото е за предпочитане пред страха от бъдещето - тухлите вече са в раницата, мистър Хайд се е прибрал след бурна нощ, работим с приятния във всяко отношение доктор Джекил
2. Особено след като намерих в един шкаф таблетки аспирин от 1976-та и те ми подействаха добре - разбрах, че миналото може не само да погребва илюзии, но и да (ги) лекува
3. Има моменти когато всички започват да ме пререждат по опашките и разбирам, че временно съм изчезнал. Има и още по-зловещ признак - като летя насън, (не толкова често и така високо както преди), започвам да чувствам неудобство, че хората се плашат, виждайки ме да се нося на петметрова височина и в крайна сметка ме намразват. Преди - гордост без предразсъдъци, сега - неудобство с предразсъдъци. Колко повече доказателства, тия са достатъчно
4. Набоков твърдял, че ако Кафка познаваше по-добре ентомологията, щеше да знае, че Грегор Замза трябва да е имал крилца и по принцип е можел да излети нанякъде