събота, 27 август 2022 г.

А ла гер, ком а ла гер


1. Старателно избягвам алибито на неведението, но какво мога - само да наблюдавам сладостния Армагедон на Старците-управници - единият във впечатляващ опит да разпростре вътрешният си ад върху всичко наоколо, а другият, почесващ топките си с ням въпрос “Дали пък наистина ще успее?”
2. Наскоро гледах кратко видео относно процедурата на украинските служби за опознаване на телата на убитите руски войници. Първо от бойното поле се събират труповете. Проблемът е, че много от лежащите край взривените танкове и БМП-та са силно обгорени и на части - не винаги е ясно коя на кого е принадлежала. Събраното се слага в черни десетдоларови чували (коментаторът наблегна на това) и се занася в едно хале, където екипите започват процедурата на идентифицикация. Първо ги фотографират, което е безсмислено, защото повечето нямат лица.
После ги претърсват за документи, военен жетон (повечето нямат такъв) и лични вещи, по които близките биха могли да ги опознаят. След това, униформата се разрязва по крайниците за да открият и снимат евентуални татуировки, които също биха помогнали. Съдържанието на джобовете е интересно: повечето мъртви са успели да ограбят пари и дребни скъпоценности от местните, един особено обгорял труп освен пръстенчета, гривнички и тесте банкноти, беше прибрал и вибратор, което изобщо не впечатли мълчаливите сътрудници, докато на мен ми стана смешно. След като всичко е готово и протоколирано, тялото се премества в бял термоизолиращ (40-доларов) чувал и се натоварва в хладилен вагон. По-нататък не знам какво се случва, но се оплакаха, че предаването е доста затруднено (руснаците не си ги искат, за да не изплащат обезщетение на близките)
3. Представих си за момент миризмата и как никой няма вина за това

* сн.: Тасос, гръцка подводница

Няма коментари:

Публикуване на коментар