1. Както казваше един познат: не мога да знам какво става в главите на хората - не съм патоанатом. И наистина: ходят наоколо като онемели двоеточия: едни се опитват да спрат времето (пишат стихове, пият транквиланти), други се възхищават на странното поведение на кучето си нощем, трети проверяват улова си в мрежата (социалната, естествено) и си вадят блестящи неща (не, не е злато), четвърти много внимават увлеченията да съвпадат с навиците им
2. Някои силно са се свили в надежда да пропаднат в пукнатините на битието или поне да престанат да бъдат главния човек в живота си, или поне да попребивават малко (или много) в уюта на утробата, в течността, приемането и топлината на дородовото съзнание, което колко да е съзнание, пo-скоро е някакъв touch color - удоволствие от допира или: да побълбукаме малко, детето ми
* сн.: Leonard Freed
Няма коментари:
Публикуване на коментар