неделя, 11 март 2012 г.

Шпионската литература


1. Някакъв американски писател на име Куентин Роуън публикувал шпионски роман, който критиците много похвалили и т.н. Всичко вървяло добре, докато не се разбрало, че текстът гъмжи от заемки, буквално преписани от стари шпионски романи от 70-те.
2. Като усетили, че се задава купон, блогъри и други лешояди издирили всичко написано от Роуън и видели, че пичът от 15 години публикува разкази фрашкани с пасажи от Греъм Грийн, Ивлин Уо и други, по-малко известни автори, дословно или с дискретна редакция.
3. После настанала тъга за Роуън. Издателството изтеглило романа от книжарниците, поискало си аванса обратно, приятелката му го напуснала, загубил си и работата. Опечаленият писател се преместил от Ню Йорк в Сиатъл при родителите си, откъдето пишел писма с извинения до всички писатели, чийто текстове е плагиатствал. До тези, които са живи.
4. Роуън не е трябвало да губи самообладание, а да каже, че това не е плагиат, а специално конструиран хипертекст, текст на текстовете, каталог на текстовете, Песен на песните, Дон Кихот по методиката на Пиер Менар/Борхес, деконструкция на суициден сюжет и други подобни чудеса. Обаче, този номер добре би вървял в Европа, особено във Франция, където нашите хора /Кръстева, Тодоров/ добре са поработили по въпроса. В Щатите пошло и банално си гледат копирайта и цакат интелектуалците, които не го спазват.
5. Хрумна ми, че имената на писателя също ни говорят. Историята напомня сценарий на Куентин Тарантино, а драматургията на Роуън е като скеч на мистър Бийн /Роуън Аткинсън/.
6. Статията в Нюйоркър:

*на снимката: "...и едно непознато животно"

Няма коментари:

Публикуване на коментар