понеделник, 19 май 2014 г.

Поетизъм

1. Имам един много готин приятел в Бургас, който спомням си, ако надушеше, че майка му се кани да ходи на концерт на Недялко Йорданов /там пеят с един арменец/, моментално и даваше двайсет кинта, с условието да не ходи никъде. За тогава, това си бяха пари, както и за сега. Веднъж, обаче, тя го беше издебнала и отиде на поезията. Той разбра твърде късно, скара и се, известно време и се сърди, но на майка как да се сърдиш?
2. Към Недялко Йорданов съм неутрален, т.е. избягвам срещи с него, но към Тоника - ух! - пасивно-агресивен съм, както би казала една позната психоложка, понастоящем разсърдена. Особено обичам, като карам дълго из републиката и за да не заспя на някой завой, да пея тонически песни с измислени адхок текстове. Стилът го хващам лесно: "момче, здравей, бе - на пясъка ли си, къде си - налей ми нещо, де - как е хавата? - абе зле ли ти е, то и аз ще повърна - да не емигрира бе, к'во стана? - аз те срещнах, ама ти така се пудреше - или не ме позна ли? - вследствие бургаска вечер ли? - чаймалко, че вятър ме подгони по площада" etc.
Някои мои тоник-текстове са доста добри, макар и крайно черногледи. От бърнаута е, иначе съм позитивист - знам пози.

* на сн.: Костенец, непосредствено до водопада

1 коментар:

  1. Изчетох целия блог. Истинско удоволствие. Тук се смях много, както и на други места. Също така и правилно ме натъжава невероятният стил.

    ОтговорИзтриване