вторник, 22 май 2012 г.

Фрагментоиди от май

1. Все пак, колко вреда нанесе Бийтълз на попмузиката. Ако ги нямаше тези момчета с тяхното постоянно добро настроение, много от ранните стилови лигочи като ду-уоп, сърф-рок, плажен рок /Бийч бойс/, скифъл /първата група на Ленън/, бръмбийт или мърсибийт щяха отдавна да са отишли в ада, където им е мястото. Вместо това, напудрените дечковци се появиха с пелените си на сцената и започнаха да задържат, да задържат. И да се правят на възрастни пред припадничавите 11 годишни английски момиченца. Лошо Седларов, лошо.
2. Фоново ми тече някакво тъпо тв предаване и изведнъж улавям неистово готин диалог. Водещата пита малко дете: 
- Ти имаш ли си мечта?
- Ама откъде да знам бе, не знам! - казва детето.
- Не знаеш... - замечтано повтаря водещата.
3. Колко интересно е подреден животът в Истанбул. Купуваш си нещо адски изгодно и само след две минути, си даваш парите за нещо друго, доста неизгодно. При това - със закачка и с усмивка. Деликатно равновесие, а?
4. Из интервю с Александър Томов, писател, 2012 г.: "Истински скандален обаче е новият ми роман „Иешуа”, който е под печат. Той е исторически бестселър. Много дълго време ме занимава темата за възкръсването на сина Божи. В моя роман, който е една хипотеза и художествена измислица, Юда е представител на партията на зилотите, която е много известна на времето в Юдея. Тя е една политическа партия, която мечтае за избухване на въстание срещу римското робство. Фактически тя, посредством Юда, манипулира Иешуа. Това е един роман за силата на вярата". Баси, струва ми се, че това са грандиозни глупости. Или грандомански.

* на сн.: спонтанен уличен абстракт

Няма коментари:

Публикуване на коментар