понеделник, 21 май 2012 г.

Магрите, какви ги говориш?


1. Това вляво е картината "Ваканцията на Хегел" на Магрит. Колко харесвам Магрииит! Много!  Изглежда някаква Сузи го е изкарала от нерви, иначе защо би написал това:
Драга г-це Сузи,
Последната ми картина започна с въпроса: как да изобразя чаша вода така, че да не бъде безлична? Но и така, че да не бъде прекалено странна, случайна или незначителна. С една дума, така, че спокойно да можеш да си кажеш: гениално! /да оставим лъжливата скромност/. 
2. Започнах да рисувам чаши една след друга и всеки път ги щриховах напречно. След стотната или стоипетдесетата рисунка, щрихът стана по-широк и накрая прие формата на чадър. В началото чадърът беше вътре в чашата, но после се оказа под нея. Така че, намерих решението на въпроса как чаша вода да бъде изобразена гениално.
3. Малко след това, аз се досетих, че този предмет би могъл силно да заинтригува Хегел /той също е гений/, защото съединява в себе си два противоположни стремежа: не иска вода /отблъсква я/ и иска вода /поддържа я/. Мисля, че това би му харесало или би му се сторило забавно /например по време на ваканция/. Затова нарекох картината "Ваканцията на Хегел".
Искрено Ваш
Рене Магрит
4. И явно за да довърши малката любопитка, слага постскриптум:
P.S. Замислил съм и картина, чийто сюжет е стол. Засега имам само един вариант.

От: Bernard Noel, Magritte, 1977

Няма коментари:

Публикуване на коментар