четвъртък, 2 юни 2016 г.

Мечтите са черни до сиви с малко червеничко

1. Периодично гледам един обектив за Никон и се облизвам с тънкия си раздвоен език. Толкова е скъп, че нищо не помага. Не помага дори методът с непрекъснатото мечтаене докато се преситиш и внезапно прозреш, че това, за което мечтаеш, няма да ти подобри ерекцията или казано ненаучно - изобщо не ти трябва.
2. Не е често, но си казвам: "ех, ако имах много пари, какви интересни неща щях да си купувам!" Хобитата ми щяха денонощно да се задъхват и да писукат тъничко в екстаз. Какви върволици от китари, усилватели, камери, лодки /и телескоп ми трябва/, етц. щяха да се насочват към вратата на скромния ми лофт!
3. А глей реалните богаташи - нула фантазия - коли, жени, имоти, някоя златна верига на врата или на казанчето в тоалетната и си готов. Не че е лошо, но нима не идва един момент, в който спираш и си казваш: "а направих ли нещо за душата си?" Освен да не знам всичко. Може би има някаква ужасна тайна, скрита дълбоко в сърцето на всеки богаташ и е ясно, че няма точно на мен, литъл фиш /дребна риба, англ./ да я каже. Примерно, човекът изобщо не дава вид, но се оказва че е с достъп до кабала 6-то ниво, или пък периодично обсъжда на чаша с Ботеро последните му проекти и го ебава да си махне дебелата котка от Парк авеню, защото загрозявала града и т.н.
4. Обаче има и готини. Обективът на снимката е направен от култовата Leica, струва 2,064,500 $ и си го е поръчал шейх Сауд Бин Мохамед Ал-Тани от Катар. Дълъг е 120см и тежи 60 кг. Не шейха, де. (1:5.6/1600 мм). Има и втори екземпляр, стои в музея на Leica, (немските оптици иронизират). От своя страна, Сауд ще може да снима диви животни без да слиза от джипа, но за едно най-обикновено селфи, ще трябва да се отдалечи от обектива на няколко километра. 
5. Виждаме, че трудностите се появяват на всички нива в процеса, по всяко време, без зависимост от място, статус или възраст. Евентуално от пола.



* на първата снимка: това конче на Ботеро е на Барселонското летище

Няма коментари:

Публикуване на коментар