вторник, 14 февруари 2012 г.

Формулата на страха



1. Tолкова ме кефи тази табела. Колко съм се затъжил за усещането, че някой се е загрижил за мен и моето настроение, но не човек от семейството ми, а някой непознат, случаен, недържавен, деперсонализиран и т.н. Колко ми е приятно да знам, че има страни, в които някой се е сетил да ми напомни да се усмихна преди да направя нещо, например, да му вляза в щата.
2. Примерно, карам си по шосето и виждам, как неминуемо ще вляза в Пазарджик. И там да пише: "Усмихни се, ти влизаш в Пазарджик!" Аха, ей са са го написали. Те нямат подобна конструкция в главите си. Техните родители не са я имали. Бабите им не са я имали. Прабабите им не са я имали. Приматите, от които са произлезли, не са я имали. Те са имали една друга: "Аууу, е са ни изяде реликтовия саблезъб тигър, мамицата му! Бегом в пещерата!" 
3. Някак си, преминавайки през пластовете култура и цивилизация, тази формула на страха се е видоизменила, но емоцията /страх/ и съответно смисълът е останал пак същия.
4. Това е заклинанието, което кара шофьора на софийското такси да не излезе да ти метне куфара в багажника, а само нечленоразделно да изръмжи. От друга страна, формулата "хайде сега, усмихни се, ако обичаш", кара нюйоркския /пакистански/ таксист да използва "добър ден",  "заповядайте", "дайте багажа" и т.н. 
5. Ще ми кажат: "абе ти поживей там, пък ще видиш, че не е толкова розово". Е за чий? Не съм си го и помислял. Там ще ми е ту готино, ту лошо, но винаги когато се върна домани /вкъщи, итал./, ще се изправям пред крайно стеснения избор да разказвам две, до пет стандартни истории, които, колкото и да украсявам с лични преживявания, пак си остават две до пет стандартни истории.
6. Ще се чувствам малко като изнасилен. Точно по същия начин ще се чувстват и моите слушатели.
7. Е, те малко са им проблемите, че и аз да им се хопна с моя. Жаме.

3 коментара:

  1. Аз пък като си дойда в България не ми трябва табела да ми каже да се усмихна щото такива неща виждам почти веднага, че направо ми идва да умра от смях :)))

    Смехът е хубаво нещо, но културно се разбира по различен начин. Ние, Българите, не ползваме усмивката евтино както в Щатите. Тук си е цяла социална наука да увладееш нюансите на усмивката, като в 90,5% от случаите тя изразява всичко друго, но не и искрена радост. Интересно, от няколко дни замислям статия за блога именно на тази тема, за ерата на фалшивата усмивка. "Вдъхнових" се съзнателно от тази реклама след като ми се сгади от вида на усмивките на тези модели: http://www.brandingmagazine.com/wp-content/uploads/2012/01/bacardi_150_anniversary_01.jpg

    ОтговорИзтриване
  2. Обаче има и една друга усмивка - източната /азиатската/. Там какво се случва - нямам никаква идея. Е, едва ли ти мислят злото де ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Зависи колко близо или далеч на изток имаш предвид... :)))

    ОтговорИзтриване