вторник, 23 август 2011 г.

Родопите - четири такта импро

1. Родопите са гъсто населена планина. Отвсякъде щъкат човечета, с овчици, кравички и просто така. Като погледнеш околните хълмове с накацали по тях селца, виждаш, че баща и син Божкилови не са наивисти, а едни много качествени реалисти.
Това е помашкото село Света Петка. Как ли се чувства мюсюлманин живеещ в място посветено на важна християнска светица? Аз ако живеех в частта на Будапеща, наречена Буда, щях да съм горд.

 2. Какви хубави проблеми имат хората там! Например, да гонят конете от двора си. Два коня, двама истински другари, след като цял ден са щипали трева по поляните, нощем ходят по вилите, за да си получат десерта - вкусни рози и френско грозде. Възмутената вилна общественост прави импровизо-огради със сезал, който конете с удоволствие късат на малки части. Веднъж се срещнах очи в очи с тях. Гледаха ме любопитно и игриво, като едри кафяви хулиганчета, които знаеха, какво не
бива, а какво може.
Това тук е някакъв вид френско грозде, заснет да прилича на сълза. Сълза на невинна помакиня заради несбъднати желания, за сметка на спазена традиция:
"Не посмя младата Селие да каже на баща си, че обича друг. Той вече беше избрал подходящия жених - кривоглед наплюнчен инвалид, син на богат чорбаджия от съседното село. На дъртия патриарх - баща си, Селие не възрази". 
/Откъсът е от "Ръководство по митотворчество за малки народи", Simon & Shuster, NY, 1959/



3. Родопите са естетска планина, както казва Роси. Широките  поляни са с еротични форми.  В 6.30 сутринта те са привлекателни утроби пълни с гъста бяла консистенция, най-вероятно - мляко. Затичваш се да влезеш и да се напиеш, но това се оказва мъгла, която хитро те дистанцира. Ако се захласнеш прекалено, не може да не чуеш Трети Сутрешен Петел, който ти казва: "Свестявай се, келеш!", на непознат език. Изкукуригва сто и четири пъти по абсолютно идентичен начин. Явно не разчита да те спечели с разнообразие. Той те грабва със сериалност. Този Родопски Филип Глас. Хитрец. Споменах ли за естетизъм? Копеле, той е навсякъде!


4. Помакините зад сергиите с пирамидално наредени медове и сладка те подканят да им обърнеш внимание с доста двусмислени интонации. Изглежда става дума за изгубване в превода, защото знам, че не са такива хора. Бе точно те няма да те прелъстят. Пък и с този дрескод, ясно е, че са майстори в скриването на тялото. Един обърнат навътре ексхибиционизъм. 
Светът е създаден така, че медът и сладката да са плавно преливащи от съвсем светло жълто /акациевия/ до почти черно /боровинковото/.

1 коментар: