петък, 14 октомври 2016 г.

Фрагм. -10-16

1. Нещо се изкефих на някакви мисли и си налях половин чаша бърбън, и изпратих Сашо /4г./ да ми донесе от магазина на ъгъла най-скъпата пура. Той, не че ме разбра и отиде, но за всеки случай каза "без двайсет е вече". Тези дни през пет минути ни съобщава разтревожено, че "вече е без двайсет!", не защото е опознал часовника /тия зодии късничко го усвояват, ако въобще/, а защото "така се казва".
2. В моя свят е прието всички да са политически ангажирани, затова аз никога не ходя да гласувам. Нито за кандидати на централната власт нито за тези на периферната. Такъв един апофатичен подход, смятам да е чудесен. Това не ме прави автоматично знаков герой на Хелър, но усещам, че се мяркам в книгата. А не щеш ли, чух, че който не гласувал сега, името му щяло да бъде изличено от списъците, щял да се пържи в ада и други подобни маркери, че съм на прав път. Днес обаче, на дънките си отвътре забелязах етикет с тайнствен знак "N" и внезапно разбрах, че вероятно съм наночастица, от която несъмнено зависи подреждането на загадъчна кристална решетка /може би даже крепяща световната хармония/ и пак се замислих за тия гласувания.
3. Аз разбира се, не бих отказал едно пряко гласуване, не в смисъл на някакъв нов извратен начин да си сгънеш бюлетината, а да излезем на улицата няколко /но не повече от трима/ човека и да подадем глас, извиквайки: "Много сте прости бее!" Но това е първо прекалено дадаистко и второ - всички ще започнат да се обръщат и може и да ни заклеймят с жълто паве. Явно не е това.

*на сн.: орех притиснат от външни обстоятелства

Няма коментари:

Публикуване на коментар