събота, 17 май 2014 г.

Депресия, Челентано, Кеч 22, луфт в разбирателството ни

1. Учудващо е, колко много хора си мечтаят, вместо да погледнат към проблемите си психологически, да се опитват да ги редефинират като химически, т.е. да се натъпчат с лекарства. Става бързо, лесно и евтино. Не е задълго, но то пък и животът не е задълго. Това го приемам, дразни ме, когато подхождат така и към децата си. Посланието е: докторе, минете проблема като болест /най-често си умират за думата "депресия"/, натъпчете го с лекарства, че да мирясаме. Че иначе си ейбълмейч - ще трябва да се опитваме да си говорим с него.
2. Челентано казал на журналистите, че сегашният му образ е изцяло плод на естетичната хирургия. Попитали го, как е изглеждал преди. Той извадил и им показал снимка на Ален Делон.
3. Винаги, когато поискат да участвам в някаква налудна комисия или някакво полубезумно обсъждане с колеги, се опитвам да се скрия, но ако не мога, мобилизирам резоньорския си ресурс /прочее, доста мощен/ и попътно, за утешение, си спомням пасаж от "Параграфа". Ето този:
"Всъщност имаше много офицерски клубове, за построяването на които Йосарян не беше помагал, но той бе най-горд с клуба на Пианоза. Този клуб представляваше здрав и сложен паметник на неговата непоколебимост. Йосарян ни веднъж не отиде да помага, докато не го свършиха. След това ходеше често, тъй като много му харесваше голямата, хубава, проточена, покрита с шинди сграда. Беше действително великолепна постройка и Йосарян тръпнеше, дълбоко развълнуван от постижението, винаги щом го погледнеше и си помислеше, че не е взел никакво участие в този строеж".
4. И за един весел уикенд, реплика на спортния ни министър от колекцията ми:
"Моля ви много мъжки да слушате и онова, което ви взривява, защото то мен не ме взривява, но мен ме притиска и затова е луфтът в разбирателството ни." /от 15.05.2014/

* снимка: Ян Саудек "Читател на Достоевски" /2000/

Няма коментари:

Публикуване на коментар