събота, 12 март 2016 г.

Деца и старци

1. Скоро ходих по работа в съседната детска градина и още от входа едни деца-безделници ме попитаха "ти на кого си". Едно време така питаха селяните, ако се разхождаш из владенията им прекалено безгрижно. После, навътре в двора попаднах на рота стрелци - четири-пет момченца заели позиция на една пейка, ме простреляха със страшни звуци. Понеже не паднах като отсечен на земята, а само залитнах и тихо извиках, те не бяха сигурни за резултата. "Убит е", предположи един от войниците. "Не, само го ранихме", каза другият. "Не, дори не ме улучихте, глупчовци", казах им, но те вече дебнеха друга жертва и не ме чуха.
2. Напоследък се заредиха прегледи на бабички, които като им кажеш "стига с тия оплаквания, разкажи някоя вълнуваща история", споделят как като са родили преди 60-тина години, най-вероятно са им подменили бебето. Това разбира се, има нелоша диагностична стойност, но защо е тази повтаряемост? И се питах, докато не разбрах, че е започнал някъв перверзен български сериал с подобен сюжет. Не ги щадят хич тия госпожи.
3. Винаги като се върна от чужбина, известно време хората ми се струват като някакви мравки, задвижвани явно марионетно - отвън, с неясно поведение и цел. Ходят напред-назад, правят някакви неразбираеми жестове и неща без смисъл, ужасно е. Ето сега - отсреща правят нова градинка, както си му е редът - огромни празни пространства със зле поддържана трева, хилави фиданки, шейсет процента няма да доживеят следващия ми рожден ден и някаква солидна група хора се е скупчила на една от алеите. К'ви са? Ще откриват обекта ли, но той още не е готов. Или е някакво погребение - защото ходят някак бавно,тържествено и май наистина носят някакъв остронос лачен додекаедър със себе си? Хубава работа! Погребение в новата градинка! Кой ли толкова е заслужил, банкер ли е някой? Я чиба, чиба оттам!

* на сн: градска градинка в Лисабон

Няма коментари:

Публикуване на коментар