събота, 25 февруари 2012 г.

Февруари - фрагменти 2


1. Мисля, че когато не става дума за физически закони, на човек трябва да му се казва само това, което би му било приятно да чуе. Например, ако те попитат: "Извинявай, първият на Кирхоф, за затворена електрическа верига ли беше или за отворена?", ти не можеш да му отговориш "О, това е толкова готин закон, че ми е все едно за каква верига е; хиляди пъти по-симпатичен ми е от Омовия, който, разбира се, е за затворена". Трябва да кажеш: "За добро или за лошо, Първият на Кирхоф гласи: алгебричната сума на всички токове в даден възел на една верига е равна на нула".
2. Ако обаче ти кажат: "я виж, написах това стихотворение преди две минути, нали не е зле?" и ти го погледнеш, и видиш, че става само за преди разстрел и то, за да не се мъчиш, а не за украса на сетния ти миг? И решаваш да си честен, и казваш каквото си си помислил: "Това стихотворение, бих го прочел само преди разстрел и то за да ми ускори смъртта". И какво, казал си истината? Нищо подобно, като малък злобен кастрат, ти си казал какво мислиш в този момент от личната ти действителност. Винаги ще се намерят легиони хора, които ще го харесат и такива, които няма да го харесат. Така че, направил си нещо, което да развали настроението на събеседника ти, да стане той тъжен и да те намрази. Добър резултат, а?
3. Когато Дзьосу видял, как един монах почтително се поклонил на Буда, той го шамаросал.
- Нима това, което направих не е похвално? - попитал ученикът натъжен
- О, похвално е, казал учителят, но по-добре да минем без похвалности.
По Судзуки

* на снимката: в кухнята от страната на прозореца.

Няма коментари:

Публикуване на коментар