понеделник, 13 май 2013 г.

Емоции, мамсиджейс!


1. Почти неприкритата агресия от първите дни на изборите започва да стихва. Елементарните черно-бели визии в Ботевски стил "Свобода или смърт", загубиха емоционалния си заряд и меко преминаха в "Има изход и той е на Терминал 2". Това са все реакции "излизам без шапка в студа и като пипна менингит, ще видите тогава".
2. С намаляването на хистеричната компонента, се прокрадват и първите опити за рационализация и спокойно приемане на ситуацията. Преди всичко, хората се сещат, че са имали нереални очаквания - някак си така майсторски да гласуват, че мнозинство да получи Меркел или Обама. Или пък може би Чърчил, тихо мълвейки "Честита баня", ласкаво да ни оглави правителството? Ама те не са в списъците, други хора са там, нашенци.
3. Отново грешното убеждение, че някой е длъжен някому, ми налага да припомня израза на Клинт Истууд "Ако някой иска гаранция, да си купи тостер". 
4. Разбира се, никой лично не е виновен за нищо. Никаква идея за разкаяние, винаги другите са сгафили и сега аз ще страдам заради тях. Няма пък да им живея в страната, напускам и т.н. Елементарно, Уотсън.
5. Коан:
- Учителю, на Марс има ли живот?
- И там няма.
6. Извинявам се, ако съм обидил някого.

* на сн.: обувки-бързоходки

Няма коментари:

Публикуване на коментар