неделя, 7 ноември 2010 г.

Медицинската инициация

1. Докато пациентите издивяват от ритуалите, необходими за да получат достъп до помощ /не говоря за пари или за усмихнати предложения да влязат в програма - т.е., да станат лабораторни животни за нови лекарства/, лекарите не стоят без работа и измислят още процедури за инициация.
2. Властта никога не е достатъчно - аксиома. Предполагам, че има рефлексивни лекари-непсихиатри, които си дават сметка, че по дефиниция са във властта - малко ли е - владеят информация за това колко ще живееш, какво по-страшно от това? Разбирам, необходими са и външни властови атрибути. Вече всички се обзаведоха с големи бюра, столове тип "Президент", плоски монитори, ходят с невъзможни фирмени престилки и елеци с тайнствени надписи по тях /вариант на уличната сандвич реклама/. А табелите пред кабинетите? Джелезо! В смисъл - металните се котират най-високо /Пак Фройд, няма как/.
3. Добре, всичко това е вече описано /например у М. Балинт/ и поради това - банално. Да видим сега, някои по-фини прояви на медицинска магия. Скоро влязох в кабинета на един колега. На стената - мамсиджейс колко дипломи. Красиви, шарени, със златни печати. А рамките - нямам думи - хвърлят медните си оттенъци и сякаш ти казват: "Ти къде бе, Петров?", цитирайки класическия виц.
4. Завидях моментално. И понеже не вярвам, че количеството води до качество /не съм хегелианец, не/, а само до натрупване на бездънна скука, реших и аз да си окача, но не десет, а една-две, които сам ще си изработя.
5. Грижливо си избрах университетите, /американски разбира се, други не признаваме/, изкарах картинки на техни примерни дипломи от Гугъла, включих Фотошопа, премахнах надписа "Sample", вписах имената си и измислих няколко курса, които биха ме заинтригували. Стана супериорно. След това веднага загубих интерес, както често става с мен.
6. Сега тези дипломи тъжно седят някъде по дисковете ми. Скоро попаднах на една и реших да напиша тази история.
7. Извинявам се, ако съм обидил някого.

Няма коментари:

Публикуване на коментар