вторник, 1 ноември 2011 г.

Юнгиански визии в Копривщица

Не съм Юнг, че където отида да ми се открива веднага някакъв мистичен опит. Е, отвреме-навреме, да. В Копривщица, например стана.


 Любопитна баба наднича зад ъгъла. Засега нищо мистично.


 Местна котка наблюдава сенките по стените. Какво толкова ги гледа, нали всеки ден ги вижда. Това вече е леко подозрително.


 Любимият ми храст с белите топчета, много приятно се пукат с два пръста.


 Първа пушка, втора пушка и всички останали следващи пушки.


От един момент нататък, започна да ме преследва тази странна ябълка /виждаме я долу вляво/, като се стремеше постоянно да влезе в кадър.


Под един мост открих таен цветарски магазин. Ябълката!


От мъглата се появи странен, напрягащ персонаж. Червената сферична гад, успя да се напъха, седна на пейка, успокои ме.


 Любимата ми кафява къща. Тая пак е на пейка. Убеждаваше ме, че без нея, композицията ми нищо не струва. Според сакралната геометрия, каза тя, сега вече ще мога да чуя музиката на сферите.


В църквата не посмя да влезе, но там пък - това листо ми се стори доста подозрително.


 Наплашен от всичко случващо се, потърсих утеха в гробището. Там невидим хор репетираше възрожденска песен. "Дойде време, ставайте! От сън се събуждайте!", пееха те.



По-бързо навън, на слънце! Явно още не съм готов за подобни преживявания.

2 коментара: