вторник, 9 август 2011 г.

Домашен реактор

1. В градчето Голф Менър, на 25 мили от Детройт, живеело любознателно момченце на име Дейвид Хан, а след като му подарили детска енциклопедия по химия, станало свръхлюбознателно. Следват обичайните детски увлечения - синтезирал нитроглицерин, който избухнал в мазето и майка му го накарала да се разкара оттам.
2. Тогава, за да не го закачат, а и за по-голяма безопасност, Дейвид се преместил в бараката на двора и променил концепцията – решил да построи домашен атомен реактор. В началото на 90-те, в Щатите не било лесно да получиш информация за ядрени технологии. Нуклеарният тинейджър засипал с писма фирми и организации, представяйки се за учител по физика. Чичковците явно се умилявали и му изпращали подробни обяснения по темата. Например, Доналд Ърб, шеф на лаборатория в Комисията по ядрен контрол /NRC/ му дал ценни съвети как да получи радиоактивни изотопи, за да ги бомбардира с неутрони и да задейства ядрена реакция. Друг интелектуалец, му казал какъв да му е източникът на неутрони и т.н. Скоро любознателният тинейджър бил напълно наясно с технологиите и знаел какво да напазарува, за да получи радиоактивен материал.
3. Като начало, той поръчал в някаква фирма 100 повредени димни детектора /всеки по 1 долар/, уж за опити в училище. От тях настъргал Америций-241, завил го в алуминиево фолио, направил дупчица и го сложил в оловна тръба. Така получил простичко неутронно оръдие – алфа лъчите от Америция отчеквали неутрони от алуминия. След това, трябвало да намери вещество, което да бомбардира с неутроните и Хан решил това да е Торий-232. Той пък, бил съвсем достъпен, стига да знаеш къде да го търсиш - в чорапчетата на газовите фенери. Наложило се да поръча 1000 фенера, да изгори чорапчетата им и да смеси пепелта с литий от обикновени батерийки. Така получил Торий, 170 пъти по-чист от стандартите на NRC. Дотук всичко вървяло чудесно.
Сега вече, използвайки неутронната си тръба, можел да получи Уран-233, т.е. нормално реакторно гориво и да стартира верижна ядрена реакция.
4. Оказало се, че неутронния поток от Америция бил твърде бърз и Дейвид го заменил с радий, /имало го предостатъчно във фосфоресцента от часовникарските заводи през 30-те/. Пак разходи - много, стари часовници. За да се финансира, Дейвид зарязал училището и започнал работа. Купил часовниците, остъргал цифрите и стрелките, и номерът станал.
5. После, по съвет на специалист от NRC, намерил и източник на неутрони - парче берилий, краднато от училищната лаборатория. Конструкцията била готова и Дейвид започнал да обстрелва някаква гривна на майка си. За да забави неутроните, сложил филтър - пудра, но не станало нищо. След още опити, той открил правилното вещество /не казват какво, вероятно – графит/ и реакцията тръгнала.
6. Потопен в увлекателните си експерименти, Дейвид се сетил да измери радиоактивността наоколо, ей така, за купона и с учудване установил, че фонът превишавал допустимия 1000 пъти. Станало му неприятно и той решил временно да спре. Разглобил реактора и част скрил вкъщи, а консумативите - в багажника на колата си.
7. На 31 август 1994, крадец-несретник се опитал да свие резервната гума от Понтиака на Дейвид и като видял контейнерчета със знак за радиоактивност, ужасен се изнесъл на пределна скорост. Съседите обаче, услужливо се обадили в полицията. Посрещнал я Дейвид, който казал, че няма проблем. Полицаите обаче, се усъмнили, претърсили колата и работата станала дебела.
8. Дошли хора в наметала и противогази и изнесли всичко заразено – 45 контейнера, да го закопаят в пустинята. Дейвид бил задържан, но скоро го пуснали. Той казал, че просто искал да получи още една скаутска значка „атомна енергетика”. През 2007, Хан е арестуван за кражба на 16 димни детектора /очевидно, пак Америций/, след което се отправил към дранголника. После, съдбата му е неизвестна за мен.









* на снимката: Дейвид Хан. Лицето му е в рани, поради честия досег с радиоактивни материали.

Няма коментари:

Публикуване на коментар