Безмислените професии

Angela Buron

0. Отдавна съм забелязал, че някои хора (не мои познати, естествено), като ги попиташ какво работят, започват сложни обяснения, от които накрая разбирам, че съм попаднал на тайни агенти, но вместо да кажат, че са градинари като Де Ниро в оня филм, плетат енигматични легенди с неочакван край. Обаче, току що ми попадна интересна книга, в която този ефект е обяснен много добре. Ето съвсем накратко.

1. "Безмислените професии" на английския антрополог  Дейвид Грейбър (David Graeber, Bullshit Jobs, Simon & Schuster, 2018). Според него, съвременното общество все повече е залято от "безмислени дейности, за които никой не ще да говори". Грейбър цитира есе на Кейнс от 1928-ма, където е предсказано, че в бъдеще технологиите дотолкова ще напреднат, че хората в Европа и САЩ ще започнат да полудяват от безделие и скука и е желателно да им се осигури поне петнайсетчасова работна седмица (три часа дневно), за да се чувстват те полезни на обществото. Това обаче, не се случва и понастоящем, огромна част от хората прекарват целия си живот изпълнявайки задачи, за които са тайно убедени, че са безмислени.

2. Според икономическата теория, последното нещо, което една фирма, търсеща печалба, ще направи, е да изплати пари на работници, които всъщност не са и нужни. Все пак, някак си, това се случва. Корпорациите могат безмилостно да съкращават персонал, но тези съкращения непрекъснато падат върху този клас работници, които всъщност правят, движат, поправят и поддържат нещата. Чрез някаква странна алхимия, която никой не може да обясни, броят на платените кариеристи се увеличава и все повече служители работят по четиридесет или дори петдесет часа седмично по ведомост, но ефективно са заети не повече от петнайсет часа - точно по Кейнс. През останалото време, те организират или посещават мотивационни семинари, тийм-билдинги, актуализират Facebook-профилите си или свалят телевизионни сериали.

3. Дефиницията на Грейбър за безмислена работа е: “форма на заетост, която е толкова безсмислена, ненужна или злонамерена, че дори самият служител не може да оправдае съществуването и, но се чувства задължен да се преструва, че това не е така”. Както във всяка хубава книга и тук има няколко интересни класификации. Грейбър пише, че до момента е установил три категории работни места:

- полезни

- безмислени (bullshit)

- малка но противна група дейности, извършвана от престъпници, домовладелци, топ-корпоративни адвокати или главни изпълнителни директори на хедж-фондове - “все хора, които по същество са само егоистични копелета и не се преструват, че са нещо друго”.
4. Ето и виц от тези, за които дъщерите ми казват, че съм си ги измислял сам:
Шефът: Защо не работиш?
Работникът: Няма нищо за правене.
Шефът: Е, тогава се преструвай, че работиш.
Работникът: Имам по-добра идея. Защо ти не се преструваш, че работя? Ти получаваш повече от мен.

Бил Хикс, комедиант

Утре продължавам с: пет типа извършители на безмислена дейност, Холивуд и транссексуалните домакини, "Too fat to fuck" и други интригуващи теми от книгата