1. Имам една интересна хипотеза, защо медиците изучават латински, а не примерно старогръцки: заради необходимостта да викат дявола на помощ при някой по-заплетен пациент, а това по традиция се прави на латински.
2. Между другото, знам случай, при който студенти, готвещи се за изпит по латински, без да искат извикали дявола. Дошъл, постоял малко /те се уплашили здравата/ и като видял, че е станала грешка, си тръгнал.
3. Аз тогава не бях там, но ми го разказа участник в събитието. Интересно, че заедно с него дошъл и ангел, но някак си пентименто. В стаята притъмняло и замирисало на блато, или на мазе в стара сграда на бул. Прага. Не им направил нищо лошо, само му било адска досада.
4. На тръгване им изгоряла мушамата на масата /общежитие, Москва, 80-те/. Един от колегите, получил астматичен пристъп. На друг - почти в същия момент, дядо му се самовзривил, докато варял водка /самогон/ в кухнята си на седмия етаж. Третият от участниците, в същия ден, но малко по-късно, си одрал коляното на някаква ръждива морска котва, та ходил да му бият ТАП.
5. От друга страна, това са събития, които може и да не са свързани с появата на д. Но ако са свързани?
PS
Това групово учене, винаги ми е било загадка. Ученето за мен е абсолютно самотно занимание. Когато момче и момиче се срещнат, „за да учат заедно", знам какво е, нямам никакви въпроси. Загадка ми е когато се съберат трима-четирима колеги от м. пол "да учат заедно". Защо пак използват този евфемизъм за събитието? Не е ли по-достойно да ни съобщят: "смятаме да седнем около масата и да отворим един учебник и две тетрадки голям формат с твърди корици. Практически в същия миг, смятаме да отворим бутилка концентрат от 0.7 и няколко бири". Освен това, смятаме постепенно но все пак достатъчно бързо, на фона на приятелски научен разговор, съвършено да се освиним”. Така скицирано, събитието излъчва автентичност. Ето това искам – всички да сме автентични.
*на снимката: някой ме гледа лошо
Няма коментари:
Публикуване на коментар