събота, 1 октомври 2016 г.

Световен ден на приятелството

1. Ужасно мразя да си деля приятелите с друг. Само като разбера, че някой приятел е започнал да си дружи с друг - веднага по пощата първият получава отровен чипс и умира в страшни мъки. Ако пък е имал късмет да го яде "на биричка", заедно с новия си "приятел", просто умират и двамата в страшни мъки. А се познава много лесно - като погледна приятеля си и му кажа "здрасти", а той измънка някаква гузна /бих казал даже гнусна/ фраза - ясно какво е станало, тичам за чипс
2. От друга страна, много обичам да отнема на някого приятеля. Най-добре е те да са много близки, стари приятели, от първи клас, от детинство, от люлката, от утробата /близнаци/, от интенцията на родителите и др. Отивам, отнемам го, ако ми хареса и после известно време наблюдавам ощетения. Ако вземе нещо да мрънка /"върни си ми приятеля"/, плаче /"защо, защо точно моят?"/ или заканва /"ще ти разкова кочината аз на тебе!"/, тичам да купувам чипс, за да го приготвя по моя начин и после тичам отново до пощата с малко колетче в потните си длани за адресация - франко ощетения загубеняк. А ако си мълчи - живее
3. Разбира се, никога не забравям старинната френска поговорка: "Решил си да отмъстиш? Копай два гроба", но първо - не обичам хората да страдат и второ - "Born to win", както пишеше на една китайска фланелка от чист памук

* сн.: Chema Madoz

Няма коментари:

Публикуване на коментар