събота, 6 февруари 2016 г.

Кабината на чичо Том и др.

1. Хариет Бичър Стоу току да си дояде ошава, който старият Герак и бе сипнал и двамата току да обсъдят конструкта "робство", дето му беше гръмнал Фесът /Фейсът/ от него. "Само да не изхълцам" - мислеше си старият Герак - "с тези пукнати ребра altogether, болката ще е непоносима. И самата механика на тялото се промени, изчезна предишната стремглавост". И все пак изхълца - на втората сричка на думата "българщина". Ех, Стоу, Стоу, Бичър Стоу, какво видя ти, какво видя...
(ключови думи: "току да" и "стремглавост")
2. Вече час и все по-навътре в гората. Червената шапчица със сигурност се беше загубила. Две мисли я глождеха: а) да можеше да е същата тая Червена шапчица, но преди един час - още на тръгване, когато съмненията, че майка и я праща за зелен хайвер тъкмо се бяха разположили в красивата и главица и b) да можеше да е същата тая Червена шапчица, но след един час - когато проблемът щеше да се е разрешил по някакъв начин - изядена или не, но опасността щеше да е отзвучала. И колко подло - в критичен момент винаги си сегашен. Нито можеш да станеш предишен, нито бъдещ. А ти се иска, баси!. "Но пък отдавна не съм правила квантов скок", помисли си Карминената /Е120/ чаровница.
(ключова дума: Е120 - токсична добавка)
3. Какво странно усещане - сякаш черната аура се е сгъстила и омагьосаните и превърнати в жаби хора като в Андерсенова приказка, тъкмо да започнат да се размагьосват и са спрели. И така - времето си тече, аз си ходя сред тях, целувай ги, не целувай - не става и това е - жаби.

*сн.: "Океанска тоалетна", худ. Jacek Yerka

Няма коментари:

Публикуване на коментар