Вампирите в бита

1. Избрахме си интригуваща екскурзия до Земята на вампирите – Трансилвания. Не беше никак скъпа, ясно защо. Попитахме една служителка дали трябва да си вземем нещо специфично, освен валута и топла жилетка. Тя каза, че не е лошо да си носим малко светена вода в шишенце, но по принцип Те не били агресивни и много рядко нападали някои особено досадни туристи. Не обичали да ги снимат с профи камери, но със сапунерки можело. Също не обичали да им цъкат с език и да им ходят със заключени пръсти. Това малко ме напрегна – аз практически никога не цъкам с език, но като ми го забранят, ставам неудържим.

2. Всъщност, ако трябва да сме честни, светената вода има чисто диагностична стойност – когато напръскаш някого, ако е вампир, избухва и се превръща в черен облак, ако не е – най-много да те напсува леко. Стори ми се, че някак прекалено безгрижно подхождат във фирмата. Чел съм, пък и съм гледал /Тарантино-Родригес – „От здрач до зори”/, че върколаците могат да са доста опасни. Посъветвахме се с Роси и решихме да вземем допълнително кръст /пъди ги, а забит дълбоко в гръдния им кош, ги убива/, тамян, фенерче, чесън /пъдят ги/ и малко, заострено колче от трепетликово дърво /не ги пъди, но забит дълбоко в гръдният им кош, ги убива/.

3. Не беше никак лесно с трепетликата, добре че знам къде расте едно такова дръвче - в Борисовата градина. Моментално го отсякох /през нощта, заради зелените патрули/ и издялках два кола – за мен и за Роси.

4. Тъкмо се екипирахме и настроихме и ни съобщиха, че маршрута пада – не се събрали достатъчно хора. Е да, София е център на страхливците. Освен да не съм прав – групата да се е събрала, но някак си да са започнали един по един да изчезват безследно, не знам. Тия от фирмата не казват подробности, само се потят силно и свеждат поглед, като ги попитам шеговито: „абе, госпожици, вие да не сте вампирки?”

5. Предложиха Истанбул, за по-малко пари – отстъпка заради неудобството, което ни били причинили. Това е адски съмнително за българска фирма. Да, ние приехме тази оферта, но ще си вземем и аксесоарите. Винаги може да се наложи спешно девампириране.

* на снимката: вампирско свърталище пред блок 222А

Бихевиористите и мишките им

1. Вечната загадка при експериментите с мишки - учените ли ги карат да минават през лабиринт за да достигнат сиренцето или мишките обучават учените какво да правят с тях, за да получат необходимите резултати, та да си сглобят теорията и да си напишат дисертациите.

2. През 40-те в американската психология протичат тежки битки - бихевиористите от клана Йейл,
/теорията на подкреплението и модела S-R/ се сражават мъжествено с колегите си от клана Бъркли /теория на очакването, модела S-S/.

(S= стимул, R= реакция)

3. Всичко се отработва с лабораторни мишки и после се концептуализира върху човешкото поведение. Виждаме - подходът е достъпен, очевиден и с незабавни резултати. Американски. Kакто е прието в такива случаи и двете школи са получили експериментални доказателства /всяка за своята си теория/ като слънце.

4. Обаче, един гадник - психолог, Маршъл Джоунс, се чуди, как така белите мишки в Йейл и тези в Бъркли, се държат толкова различно в аналогични експерименти. Възможно ли е това да е вродена миша сервилност или гризковците си правят грандиозен майтап с учените?

5. Джоунс предположил, че става дума за генетично различни мишки. Той взима мишкуни от двата университета и повтаря експериментите. И наистина, Йейлмишоците навеждали глави и като пухкави бели бикчета се втурвали към целта, а Бърклимишоците се колебаели, дълго размисляли, опитвали различни варианти, абе - държели се като малки опашати Хамлетчета. Очевидно те се бавели, защото построявали в главичките си "когнитивни карти", точно според теорията на шефа им Едуард Толман.

6. Към момента, в който Джоунс публикувал резултатите си /1965/ темата отдавна била демоде и публикацията минала незабелязано.

От: Whats wrong with psychology anyway?

* на сн.: мравка бихевиористка

Уйлям Роп - френски фотограф

William Ropp. Френски фотограф, род. 1960 г.
Дълги експозиции, особено осветяване, много талант. Прекрасен е.

http://www.williamropp.com/#album=12&photo=240

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

У. Роп

Смешка с анкета

1. Девойка ми звънна на мобилния, да пита ще участвам ли в кратка социологична анкета. Аз обичам тази наука, Питирим Сорокин, тоя-оня. Ще участвам. Задава ми три олигофренски въпроса, даже не помня какви, примерно: "Одобрявате ли здравословния начин на живот?" Не го одобрявам, но казвам "да", за да ми се разкара от главата.

2. След няколко часа пак звъни: "Спечелихте малък подарък, удобно ли е да ви обясня подробностите как да го получите?" Казвам и, че в момента нямам никакво настроение да научавам каквито и да са подробности, но през септември 2015-та да опита отново. Обикновено това работи и се откачат, така че се успокоявам.

3. Междувременно се хваля на една колега, колко сполучливо съм отперил странна социоложка и нейните дарове. Тя ме светва, че това не е социологична работничка и изобщо не съм я разкарал, а да чакам нови интервенции, чийто апотеоз /ако продължа с присъщата си лежерност/ ще е презентация на парочистачка в дома ми. "Тогава да те видим, чий ще го крепиш", замечтано казва колегата. 

4. Тя самата била стигнала до фазата "презентация на парочистачка", защото се надявала да и изчистят прозореца. Гнусарите и изчистили само 50 квадратни сантиметра. Предложили и малко паркет да и обработят, но тя заявила, че ще докоснат паркета и с вряща пара само през трупа и. След това мъчително ги изгонила.

5. На следващия ден девойката пак звънна. Каза, че няма как, трябва да си получа малкия дар и към него неголяма презентация на един уред, което не ме обвързва с фирмата по никакъв начин. Попита кога и на какъв адрес. Казах и "никога и на никой адрес. Жаме. Невър. Никогда".

6. Три езика освен българския, явно и дойдоха много и тя каза "приятен ден" и затвори. Похвалих се на колегата, как ловко съм приключил с тази връзка. Тя каза, че обикновено се обаждат отново. Аре да видим, подготвил съм нови реплики /някои на немски/ и няколко нечовешки звуци.

* на сн.: повод за война

Април - фрагментациони монтекатини

1. Измислих си социална реклама /вдъхновена от Роси/:

"Майки, махайте се от живота на дъщерите си!"

(ползвам снимка от сайта на angelique begue)
2. Милош Форман: "Като работех в телевизията в Чехия, всеки артист, който се появяваше в ефир, трябваше да напише репликите си в специален формуляр и да го предостави на цензорите, наричахме това "изпращане горе". Веднъж работех с двама жонгльори, участващи в естраден концерт. Естествено, жонгльорите нямаха реплики. Опитах се да обясня това на цензорите, но те не се съгласиха. Тогава помолих жонгльорите сами да си запълнят идиотския формуляр, което те и направиха. Написаха нещо като: "Ей! Хоп! Хоп! Хоп! Оп! Ах! Документът се върна при нас с печат: "Разрешено". Диалогът им беше признат за безопасен".
3. Миналото е вероятностно. Според Стивън Хокинг, едно от следствията на квантовата теория е, че миналите събития, не са се случили по точно определен начин. О, не, те са се случили по всички възможни начини. Хокинг: "Независимо от това, какви спомени имате за миналото в настоящия момент, миналото, както и бъдещето е неопределено и съществува във вид на спектър от възможности". Пак се очертава котката на Шрьодингер - хем жива, хем умряла.
4. От прозореца на влака, някакъв мъж вика на друг, който го изпраща:
- Довиждане и благодаря за гостоприемството. Всичко беше прекрасно! А жена ти в леглото е прелест!
Оглежда се: в купето всички го гледат озадачено. Обяснява:
- Е, жена му не беше нищо особено в леглото, но не искам да го обидя - много хубав човек е.

Римски нощи

1. Според преданието, етруският цар и пълководец Ларс Порсена, сключил мир с Рим, след като Муций Сцевола, който е трябвало да го убие, доказал мъжеството и предаността си към Родината, овъглявайки ръката си над огъня.

Всъщност, историята е по-заплетена и е от плевенски тип.

2. През 507 пр. Хр. етруските са обсадили Рим и положението е доста сериозно. Римляните решават да действат вабанк и в една тъмна нощ пускат през тайна вратичка младия Муций Сцевола, с мисията да намери и убие етруския цар - Ларс Порсена. 

3. Муций бил смел войн, но много лош физиономист, поради което в тъмнината се заблудил и левашки убил не Порсена, а оръженосеца му. Отгоре на всичко, го хванали и завели при Порсената. Той го попитал за какъв дявол е трябвало да трепе оръженосеца му.

4. Муций изобщо не му цепил басма - направо казал, че етруските са големи идиоти и всеки римлянин си мечтае да ги избие до крак и после да танцува на гроба им. Предполагайки, че е предизвикал неизгладимо впечатление и за да го подсили, Муций си пъхнал ръката в огъня и я държал там с гордо вдигната глава. Когато ръката му се овъглила напълно, Муций презрително погледнал Порсена.

5. В отговор на това, Порсена си отрязал челюстта с меча и я хвърлил в краката на Муций. Римлянинът се стегнал и с гордо вдигната глава извадил нож и си отрязал крака. Тъкмо мислел, че етруският враг е сломен, когато Порсена извадил малка сабя и внимателно, и прецизно си отрязал главата.

6. Тука вече, Муций се отчаял, махнал с ръка и натъжен запрепускал на единствения си крак към своите. Римляните, като чули какво се е случило, признали, че Порсена е истински мъж, вдигнали бяло знаме и подписали капитулацията си.

* на сн.: малка вратичка в крепостната стена, колкото да изпълзи Муций Сцевола

Дядото на Роди

1. Като малък, имах варненски приятел, викахме му Роди. Дядото на този Роди някога е притежавал бакалница. Никой не употребяваше тази принизена дума "бакалница", всички казваха "колониал". "Отивам до колониала, казваше съседката, нещо да ти взимам ли?". "Две бурканчета кисело ми вземи", отговаряше баба ми.

2. След 9 септември 44-та, бакалницата му била отнета, от строгия, но справедлив комунистически режим и толкоз.

3. След като го деколонизираха, на милия старец му остана единственото удоволствие да си седи в стаята и по цели дни да слуша радио. Поради неизвестна за мен причина, той постепенно разви налудното убеждение, че американците ще акостират на Пристанище Варна и веднага след събарянето на омразния му режим, ще се заемат и с неговия проблем - да му върнат бакалницата.

4. В стремежа си да достави поне малко радост на дядо си, Роди, с помощта на един приятел, записа с дебел глас измислени новини на радио Варна. Текстът беше горе-долу следният: "Драги слушатели, тук е радио Варна. Ще чуете новини. Днес, американските войски акостираха на Пристанище Варна. След смяната на властта, бе решено, да се върнат магазините на бившите им собственици, в това число и колониалът на господин ....../името на Родиния дядо/". Роди смяташе да скрие магнетофона зад радиото и в подходящ момент незабелязано да го включи.

5. Тогава се използваха малки репортерски ролкови Ухери, моряците ги носеха от странство. Бяха магнитофончета-мечта на всеки варненски тинейджър. 

6. Не знам какво стана с този запис. Дано дядото да го е чул и поне временно да се е зарадвал. Не мисля, че доживя до реституцията.

На сн.: малък, репортерски, ролков Ухер