Разстрел, кастрация

1. Седим си с един приятел, пийваме кротко, той водка, аз - чай и си мечтаем да ни разстрелят. Не че нещо сме депресивни, не, просто си мечтаем разни неща. При това изобщо не усложняваме ситуацията. Просто, да дойдат четирима, да ни изведат на двора /той живее в къща/ и да ни разстрелят.
2. Не искам никакви последни думи и други патетични неща. Или може би само тихо да промълвя "recycle bin". Това ще означава единствено, че никога не съм работил с Мак.
3. След това си говорихме за техниките за кастрация. Пак без никаква символика, съвсем човешки.

Езикът /пак за Турция/

1. Умилението от многото познати думи по табелите бързо отминава, след като стане ясно, че хората тук /в Чанаккале/, не говорят английски и контактът става с езика на тялото. Спасява ни единствено усмивката и желанието да ти помогнат.
2. Иначе, турският език е прекрасен. Особено близка ми стана думичката "кьофте" /пише се kofte, с безумен умлаут върху"о"-то/. Тя ме преследваше и се появяваше пред очите ми на най-неочаквани места - в най-забитите части на пристанището, на върха на самотен хълм, etc./. Даже си мислех, дали да не поекспериментирам /думата явно е хиперсемантична/ - когато искам да попитам нещо, просто да казвам: "Кьофте?" с въпросителнo-тревожна интонация. Сигурен съм, че веднага щяха да ми отговорят на всякакви въпроси като: "Къде е входът на Военноморския музей?" или "Как да стигна до остров Гьочкеада?".
3. Изобщо няма да споменавам за надписите "алъш-вериш" на количките в супермаркета, или за табелите "Яваш!", на острите завои по пътя.
4. Лишен от спокойното укритие на думите, ходех като графиня с изменено лице наоколо, а хората четяха доста обикновените ми желания и предлагаха решения.

* на снимката - това долу е закусвалнята на Илхан. Отпред си пият чайчето собственикът и двама негови приятели. Ранна утрин е, не бързат заникъде. Както пише на витрината, там предлагат чорба и разбира се - кьофте.

Нежният грозник

1. Есен е - време е за хвърчилото ми. Правил съм си го сам миналата година. Няма по-грозно от моето хвърчило. Освен това, досега не съм успял да го издигна ни веднъж като хората - например на 3 километра. Издигам го най-много на 20 метра и след това то прави просташка фигура, според него от висшия пилотаж и се опитва да ми се забие в черепа.
2. Добре поне, че открих място с добър вятър. Мястото е далече и доста бензин ми коства. И така - дълго пътувам дотам, после вадя хвърчилото, тичам километри по един склон надолу и не успявам да го издигна. Мотивацията ми пада и нервиран си тръгвам.
3. През лятото, като гледах нежният си грозник проснат на балкона, реших да опитам друго. Много по-умно е, помислих си аз, да му вържа няколко балона с хелий, те да го издигнат, а аз отдолу като Прасчо да го водя на връвчица и облечен в костюм, да повтарям някаква дълбокомислена фраза за времето. Имах 15 кинта и Доротея ми купи два балона.
4. Започнах опитите по аеродинамика още в хола. Радостта ми бе кратка. Оказа се, че два балона са крайно недостатъчни да вдигнат Нежният грозник, който изобщо не се помръдна от пода.
5. След серия експерименти и щудиране на Циолковски, установих, че ми трябват поне десет балона за да задвижа грозилото. Това са 60 кинта /по 6 кинта балона - ужас, тия изобщо не стимулират въздухоплаването/. Тъй като никой не ми предложи грант, аз се отказах.
6. Сега ще ходя пак, да се опитвам да го вдигна по класическият начин - безплатно.
7. Мястото е до с.К, в подножието на в.Д. Съобщавам го кодирано, защото не желая зрители. Освен това, са зачестили кражбите на хвърчила, както разбрах. Вятърът обаче, няма да ми откраднат.

* на снимката съм аз с Грозника, миналата есен.

Йосиф Бродски

"А я люблю безжизненные вещи, за кружевные очертанья их."

За технологиите

1. Интел се готвят да минат на 15нм технология /сега е 45нм/. Това означава, че чипът ще е съставен от около 45 въглеродни атома. И всичко това за какво? За да могат геймърите да чувстват миризмата на кръвта на убития враг, плейърите да събират цялата музика на света от 1962 досега, мобилките да имат възможност за мултиплен оргазъм, а блутута да ти го сложат директно в шийната област на гръбнака.
2. Колкото по-мощни стават технологиите, толкова по-бездарно ги използват хората.
Дано поне порното стане триизмерно, това донякъде би ме утешило.

Басейнът

1. Отивам вчера на басейн. 15.30, на рецепцията нова звезда - младо момиче на около 20, вежливо, готино, говори меко, отвръща на "добър ден" и на "благодаря" със съответните фрази. Чудесна е.
2. В съблекалнята - две момчета на около 16, единият лидер, другият - ученик. Лидерът: "Какво, не си взел сапун! Абе ти испанец ли си бе, пич? Да не вземе сапун!?"
Испанец- очевидно някаква шега за вътрешно ползване, защото не се сещам за подобна метафора за човек без сапун.
3. В басейна избирам средния коридор, той е за най-големите бързаци. Плувам много бавно, но в този коридор не смее да влезе никой, щото очакват, че някакви асове ще се цамбуркат там и затова обикновено съм сам. Обаче, двете момчета, които си носят плавници даже, смело влизат при мен. Аз си въртя обиколките, а те стоят до стената и си говорят. Решавам, че по някакъв начин им преча и ги питам защо не плуват. Единия ми казва, че са дошли да го учат на бътерфлай. Ама аз виждам, как никой никого на нищо не учи, само си лафят до ръба.
4. Към разговора се присъединява "учителят" и ме пита /малко високомерно/ мога ли го този стил. Казвам, че мога, ама не повече от 20 метра, после издъхвам. Оня ме поглежда с уважение и ми казва, че това хич не е малко. Аз му казвам, че не е и хич много.
5. Ученикът внезапно става компетентен и казва сериозно: "С бътерфлай се правят много добри гърди!"
Тези момчета са ми много симпатични. Питам ги: "Имате предвид женски?" Този словоред, както и проблема, който докосвам, ги обърква. Те не са сигурни, че са чули правилно.
-Какво?-пита единият.
-Женски ли гърди прави бътерфлаят? - повтарям невинно.
Те схващат майтапа, но не са склонни да го продължат.
Представям си, ако ме ухапе мухата ЦЦ и на 50 години започна да си развивам гърдите. Ехаааа!
6. Като изскачам навън, "ученикът" пак стои на ръба и тъжно ми споделя, че му се е схванал кракът. Ободрявам го, че в открито море това си е проблем, но в басейн винаги се хващаш за нещо и оживяваш. Абе, ставаме си приятели, това е.
7. На връщане, на паркинга пред къщи, докато давам заден, един пич се шмугва зад мен и едва не го нацелвам. Не е прав и е доста уплашен, поради което ме наругава мъжки. Възрастен човек с дама в бяло сако. Аз само се усмихвам нелепо. Той ме нарича "аджамия". Усмивката ми става още по-сърдечна. Аз - аджамия, това е жестоко! Сега ще накарам децата като ме видят да ми казват: "О, аджамийо!", вместо перверзния им навик да ме питат: "Как си, пич?"
8. Постоявам още малко за да им позволя да си отреагират чувствата. Дамата казва: "Като караш трябва да гледаш!"
Е, права е тя, аз никога не гледам като карам.
9. Но винаги слушам. Най-често Майлс Дейвис, албума DooBop. Как да им го обясниш.

* снимал съм изоставен басейн

Детско разказче с оптимизъм

1. Както често става и при хората, ако сред новородените подхвърлиш същество от друг вид, майката го приема като свое и си го отглежда по един великолепен начин /в моя случай - две кравки/.
2. Гледам по ТВ, на една котка и подхвърлили мишка и тя си я отглежда заедно с другите котенца. Лошото е, че котенцата постепенно порастват и в генетичната им програма има включен номер, наречен "лов на дребни гризачи". Мишцицата също е пораснала и вече се е научила да мърка доста сносно, но в нейния код има и "избягване на опасности свързани с котки". Сега как ще процедират, не знам.
3. Предполагам, че котетата възприемат сестра си Мишка като по-особен вид котка, а мишлето изобщо нямам идея как възприема мъркащите си сестри/братя.
4. Много е вероятно, сестра Мишка да се научи да лови мишки. Този феномен може да се нарече "еничарско поведение"TM. Както при всички подобни ситуации, с времето мишката ще се отличи като много професионален и жесток ловец на мишки.
5. Например, рано сутрин е, кварталните котки още си пият кафето, пушат си котешки цигарки, а Мишка вече профучава край тях с наръч убити мишки в уста. Това реже естетичното чувство на котките, а ние знаем, че те го имат в излишък.
6. Стига се до това, котките от квартала да предупредят сестра Мишка, да не се вживява толкова и да спре с такива гадории като инквизиране на пленени мишки и т.н.
7. Те и казват буквално следното: "Мишка, аре да спреш с тези простотии, защото ще те убием"/котките, ако не знаете, никога не използват звателен падеж, било им архаика/.
8. Сестра Мишка ще се замисли, предполагам.

* на снимката: миша дупка в изоставена селскостопанска сграда в с. Зелени град