Фрагменти от м., 2

1. Хората ги мързи да се изразяват надълго-нашироко и това загрозява речта им. Например, казват: "Паднах на задник", а спокойно могат да кажат: "Политнах назад и естественият омекотител на тялото ми се задейства по необичаен начин". Витиевато, но красиво - има полет, има пълен член, баси, естетично е. Апропо- веднъж паднах на задник и май няква чакра ми се отвори, защото ме наболяваше известно време /там/.

2. Руснаците решиха да минат на енергоспестяващи лампи, както обикновено - с декрет: от 1 януари т.г. им забраниха да ползват обикновени крушки по 100 вата. Като начало, хората реагираха без особена фантазия - веднага изкупиха всички лампи от 100. После се появиха и творческите подходи. Заводите пуснаха обикновени лампи по 95 вата, което не е нарушение на закона. Гледах едно интервю с представител на такъв завод. Той каза, че могат да произвеждат всякакви лампи, ако поискат ще пуснат 96 вата, ако поискат могат и 94. Властта е тъпа, но хората не.

3. Защо всички визуални произведения /картини, филми, снимки/ се мислят в правоъгълен /по-рядко квадратен/ формат? Книгата също е правоъгълна, даже театралната сцена е правоъгълна. Човек не вижда нещата в четвъртита рамка, а в два пресичащи се кръга, ако не е едноок. Моят любим Чонтвари е рисувал събитията яйцевидно, защото е считал, че това най-добре отразява начинът, по който виждаме, преди мозъка да си направи корекциите /въпреки, че все пак ги е рамкирал правоъгълно/.

4. През 1978 г. в списанието Journal of Experimental Medicine

излязла статия на д-р Polly Matzinger в съавторство с Galadriel Mirkwood. Този последният, Галадриел се оказал кучето на г-жа Матцингер - афганистанска хрътка. Издателят отстранил колежката от списъка на авторите завинаги, но след като умрял, тя пак е публикувала там.

http://en.wikipedia.org/wiki/Polly_Matzinger

*на снимката: картина на Чонтвари с яйцевидна перспектива

Статистика vs стъкмистика

1. Преглеждам една книга, в която са описани грешките, допускани при провеждане на статистически изследвания и как това се използва за манипулации на общественото мнение.

/Best, J., (2001). Damned Lies and Statistics. Berkeley : Univ. of Cal. Press/.

2. Книгата започва с много готин пример. Един студент, пишещ дисертация за Ph. D., цитира следното:

"Всяка година, от 1950 г. насам, броят на децата, убити с огнестрелно оръжие в Америка, се удвоява". Има и препратка към източника - научно списание от 1995, където е написано абсолютно същото.

3. Бест е уплашен. Ако допуснем, че през 1950 има една жертва, при удвояването и всяка година, към 1995 г. убитите деца трябва да са ок. 35 трилиона, т.е. около 5000 пъти повече от населението на земята в момента.

4. Бест тръгва по дирята и намира първоизточника - стат. сборник от 1994, издаден от CDF - фонд за защита на децата, където пише:

"Броят на американските деца, загиващи всяка година от огнестрелно оръжие се е удвоило, в сравнение с 1950 г." Има известна разлика, нали? Тук се говори за удвояване през 1995 в сравнение с 1950. Така е по-добре, възкликва авторът, въпреки че, следва да се уточнят ред дефиниции /до каква възраст са "деца", какво е "убийство", влизат ли тук самоубийствата и т.н./.

5. По-нататък в книгата има интересни критики на данните за болните от СПИН, аноректичките и т.н., но това е вече друга тема.

на снимката: метеор, минаващ през щора.

Фрагменти от м.

1. Гледах един док. филм за професор Николай Райнов и се чудя, как може, точно този човек, да има син на име Богомил Райнов. Генетично погледнато, явно у бащата е реализиран целия генен материал, събиран поколения наред, след което се получава празнота и отдих, наречени "Богомил Райнов". Бащата художник-учен-писател-мистик, синът -ченге, пишещо криминалета в квазичандлър стил, а всъщност, тече лепкав, тежък соц - класов враг - тих фронт - АБПФК - конспирология - Емил Боев, етц. Леле, Природо, да ти го...!

2. Тези екзотични плодзеленчуци, които опитвам напоследък /личи, авокадо, манго/ имат най-красивите костилки, които съм виждал в живота си, честно. Иска ти се веднага да ги засадиш и да отгледаш дърво, /а също: да построиш дом, да отгледаш син/, но не го правиш. Щях и помело да опитам, но асоциирам неприятно с някакво същество, което помело пода, а там се търкаляло и едно помело.

3. Много внимавам в снимките ми да няма спонтанност и да са доста по-различни от очакваното. В резултат, те стават малко объркани и доста цветни /след яка обработка/, а композицията страда ужасно. Обикновено се извинявам само за цветността. Другото си ми харесва.

4. Не нахлувай при жена си с възгласа: "Всичко знам!", защото тогава може да те попита през коя година е било Трафалгарското сражение.

5. Икономистът Джордж Стиглър пише в есето си "Интелектуалецът и пазара": " Покойният Уолтън Хамилтън, адвокат и икономист, казва, че обичайният поздрав "Добър ден" е отживелица, останала от аграрното общество, когато хората са си пожелавали подходящо време. По-адекватен за градските жители би бил поздравът: "Ниски цени!" Ако тази теория е вярна, то интелектуалците би трябвало да се поздравяват с "Добър Фулбрайт" /“Fair Fullbright"/", уточнява Стиглър.

6. Хърбърт Уелс /"Храната на боговете"/

"Низшите класи в крайна сметка не отстъпват на висшите по низост, а понякога - което е възмутително! - могат и да ги надминат".

7. Измислих виц. Хубав е, защото е хендмейд и не е секъндхенд.

Червената шапчица:

- Бабо, защо са ти толкова големи зъбите?

Бабата:

- Не съм сигурна, но мисля, че е свързано с кетъринга.

* на сн.: Кънтрол йорселф /Kontroliray se/.

Фотографи

1. В началото на годината почина Брайън Ленкър /Lanker/ - един твърде интересен амер. фотограф /1947 - 2011/.

2. Тази негова снимка ми действа много особено. На нея са изобразени Морис Перин и Луи Шайло удобно разположени в лозята на мосю Перин в провинция Божоле, Франция, през 1984 г. Пробват новата реколта, няма съмнение.

3. През 1932 тези двамата са спечелили златен медал в състезанията с велосипеди-тандеми на олимпиадата в Лос Анджелес.

Портфолио

Неделя - тъп ден

1. Много неприятен навик имам. Някой като ми звъни по мобилния и се разбере, че е сгрешил номера, му казвам, че е грешка. Ако обаче, пак се обади веднага след това - Г. да му е на помощ. Преправям си гласа и ставам креативен, т.е. започвам да си измислям истории, съобразно неговите желания.
2. Напоследък, един път месечно ми звъни непозната жена на около 47-52 години /това по гласа/, която ме нарича "бат' Николай" и ме пита „имам ли нещо за нея”. В началото и казвах, че е грешка, че не съм "бат' Николай" и ако държи на това почти библейско обръщение, да ме нарича "бат' Александър". Тя ми затваряше. Постепенно обаче, се съгласих да съм "бат' Николай" /не мога да казвам "не"/. И така, тя ме питаше имам ли нещо за нея, казвах и че доскоро съм имал, но точно сега нямам нищо интересно.

3. После, тя малко промени въпроса си. Започна да ме пита "да идва ли", а аз и отговарях да си стои където е и да не идва. После вече ме молеше, ако има хора за нея да и съобщавам. Това ме натъжи, защото нямах идея за критериите, по които определени хора биха били за нея. Освен това, лекият романтичен шлейф покриващ нашите отношения, някак си падна, защото осъзнах, че и тя е като всички - идват с някакво искане, но се оказва, че не знаят какво точно е то и се налага да им го формулираш.
4. За да избегнем всякаква неопределеност, при следващите обаждания аз внимателно и подавах критерии. Казах и, че такива умни и интелигентни хора подходящи за нея, отдавна не са ми попадали. Казах и, че засега виждам само дейни дезориентати, а спокойни и вътрешно преживяващи хора не са се появявали. Последно /малко и с терапевтична цел, няма да крия/, и споделих, че липсата на подходящи за нея хора ми действа и на мен деморализиращо и дори се замислям за екстремна смяна на жизнения си стил. Какво ли не и казах, за да се чувства добре.

5. Последно звъня на 6 март. Ще видим какво ще ни предложи животът през април.

* на снимката: Чакат.

Мухобойките на дядо ми

1. Дядо ми имаше няколко развлечения за следобеда.

Главната беше дрямка в червеното кресло с кръстословица в ръка. При нужда от по-интелектуални занимания, изваждаше един "Регистър на малко и среднотонажните кораби на БМФ" с твърди, черни корици, голям формат и замислено го разглеждаше, а понякога внасяше и корекции. През лятото, до него като вярно куче, винаги стоеше любимата му мухобойка. Във Варна, на първият етаж имаше добри прайдове с мухи, няма да крия.

2. Въпреки че беше незлоблив по характер, дядо ми имаше сериозни достижения в конструирането на мухобойки. Тези, с късите дръжки и малка гумена бойна глава, бяха за близък бой, т.е. - бързи поразяващи серии, със ставане от креслото и безшумен подход към врага. Далекобойните му бяха с дълги тънки дръжки, с по-голяма, но по-твърда бойна част и му позволяваха да сее муша смърт без ставане от креслото.

3. Докато се мотаех около този Вагнер на мухобойките и се развличах с някой от петте тома на Кратка българска енциклопедия, понякога се опитвах да разнообразя мудното му соцежедневие /а и своето/ с малко съспенс.

4. Еталон за изтънчен домашен лайт-садизъм в семейната митология е историята, когато уредих на дядо ми усещане за слепота при една следобедна дрямка.

5. Работата е там, че тогава много ползвах бонбони Лакта, а те, под обвивката от прозрачно фолио имаха втора хартийка - матова, полупрозрачна. Веднъж, докато дядо ми похъркваше в креслото си, му залепих /с малко плюнка/ по една такава хартийка на очилата отвътре и зачаках ефекта.

6. При събуждането си, морският вълк - изобретател нададе средно силен вой. В обертоновете му долових обърканост - имаше и ужас и съжаление и обида. Явно реши, че внезапно е ослепял. После разбра какво става и обладан от, бих казал моно-чувството гняв, ме подгони за да ме наложи или шамароса, не помня точно.

7. Не искам да се хваля, но ето с такива истории е закърмено моето семейство.

* на снимката: приблизителната дядова визия при събуждането си

Есента на диктаторите

1. Едно време си мислех, че Маркес малко преувеличава, но се оказва, че не. Колко им е трудно на старите диктатори. Ето, направили са всичко възможно да заприличат на клоуни - боядисали са си косата в неестествен цвят, ушили са си странни униформи с много злато и дрънкулки по тях, докарали са си онзи плашещо-педерастичен вид, който едновременно привлича и отблъсква простия труженик.

2. Непрекъснатото натякване от придворните, че са велики, ги кара да загубят връзка с реалността и да повярват в божествения си произход. Когато разберат, че е невъзможно да умрат, веднага започват да пишат Книга-устав, в която са казани единствено правилните неща - Зелената книга, Рухнама, Чучхе-идеята.

3. За да намалят поне малко ужаса от постоянната ерекция, променят летоброенето /Ким Ир Сен/, слагат нови имена на месеците /Туркменбаши/ и дисциплинират живота на населението си, по собствени налудни идеи /всички/.

4. Накрая започват да лудеят на воля - като Лудия крал Ото - възседнали тенекиен лебед на покрива на замъка си. Всичко започва да им изглежда като компютърна игра - демиургът наблюдава действията на дребните фигурки на голям компютърен екран. Може да пуска и да спира играта, да я ускорява, да я връща, да прескача нива и т.н. В случай на нужда може да ги разстрелва без скрупули, защото те не са истински.

5. Трагично-комичното е, че това, което изглежда вечно и непоклатимо, се събаря в един миг. Умират от естествена смърт /Ким Ир Сен, Туркменбаши/, други ги застрелват или разстрелват /Чаушеску/, за трети - не знам /Кадафи, Ким Чен Ир, Лукашенко/. Никой не може да предскаже нито кога, нито как. Но е абсолютно ясно, че "this is the end, beautiful friend, this is the end".

*на снимката: Москва, Музей "Винзавод", проекти за диктаторски униформи /2010, юни/.