Адвенчър

1. Едната ми баба беше адвентистка и принадлежеше към умереното крило на тази конфесия. Възприятието и за ролята на Бог в живота, се свеждаше до един режим, в който в събота не пипаш нищо, а вечерта отиваш на църква, както и да не ядеш месо. Е, не съм прав, в задачите и влизаха и по-дребни ангажименти като спасяване на човешки души и вербуване на нови членове за Братството. Имам чувството, че това последното задължение тя отработваше главно върху мен.

2. Когато и отидех на гости на "Скобелев", тя изваждаше тиквеник и сироп от касис и докато се надумквах, ме поглеждаше тайнствено и започваше.

- Ти сигурно няма да се спасиш.

- Ааа, ще се спася - казвах с пълна уста.

- Не се молиш май изобщо, как тогава ще се спасиш?

- Моля се бе, бабо, моля се - предъвквах аз.

- Дано, защото когато Бог слезе на земята, ще оцелеят само тези, които са се молили.

3. За да ми вкара Бог в тъпата пионерско-атеистична глава, баба ми, освен че ми четеше подбрани притчи, прибягваше и до прости битови истории. Най-често, ставаше дума за това, как някакъв летял със самолет и едновременно с това вярвал в Бог, и когато самолетът паднал, само той оцелял.

4. Баба ми беше чужда на финяшките Томааквинат - конструкции за съществуването на Бог, за Кант също едва ли беше чувала, но вървеше смело напред през живота, творейки добри дела, като трепетно ги съчетаваше със свръхестествения си ангажимент.

5. Единственият недостатък бе, че когато ми говореше по-дълго за Бог, мен ме напушваше ужасен, хистеричен, неконтролиран смях. Ставаше ми адски неудобно, и се извинявах, но не можех да се спра. Дали не беше някакъв еквивалент на синдром на Турет?

6. Такова нещо никога повече не ми се е случвало.

* на снимката: небесна конструкция

Страната

1. Във всяка уважаваща себе си столица, боклукът, такситата и хазарта се управляват от мафията, без това да се афишира особено.

2. Така и в София. Боклуковите фирми се сменят, но едно е постоянно - красивите им немски имена. Очевидно, в сферата на боклука изобилстват немскоезични ръководители. Аз си го обяснявам така: това са мутри, получили престижно образование в Европа. При разпределянето на пая, голяма група от тези немскоезични топ-мениджъри, завършили Гьотингенският университет са получили боклука. Френскоезичните /Сорбоната, Дижон, Монпелие/ са взели казината и т.н.

3. В началото си изхвърлях боклука в кофи с надпис "Волф". Тъй като съм изгледал доста руски филми за "войната", изпитвах странен кеф. Чувствах се строен млад есесовец и ми идваше да изпъна свободната си от боклук ръка и да изкрещя "Хайл!", но се сдържах.

4. После се заплеснах по "Дитц". Това перфектно изписване и звучене ме дисциплинираше допълнително и аз свикнах да си изхвърлям боклука в определени часове, по специален график. Искаше ми се даже да рапортувам след това: "Хер оберщурмбанфюрер, боклукът изхвърлен!", но пак се сдържах, за да не плаша близките си.

5. "Новера", със странното си италианско звучене, ми се стори като отстъпление пред строгата немска дисциплина и затова не го възприех изобщо.

6. После, тези фирми изчезнаха и аз се отчаях. Нещо повече, уплаших се, че ще се появи нещо просоциалистическо като например ПУ "Чистота" /както си беше едно време/. Нефантазийно, пошло, депресиращо. Но в един прекрасен ден, видях група цигани в красиви оранжеви жакетчета, а на гърба им пишеше "Заубермахер"! Такова удоволствие не бях изпитвал отдавна. Прочетох думата /тя на кирилица, нали така/, преметнах я няколко пъти в устата си, натиснах я леко с език и тихо я промълвих трикратно. В устата ми остана карамелен дъх.

7. Вероятно в това се състои щастието - в простите неща - боклук, такси, хазарт, етц.

*Saubermacher /нем./ - чистач

* на снимката: обиколкана на BG

Лулите

1. Както си ходя по улицата и виждам една табела "Бългериън пайпс. Монтаж". Малък триумф на кирилицата, мисля си аз и хайде да си го превеждам. Английският ми е добър и нямам проблеми: "Български лули. Монтаж".

2. Зарадвах се. Ако вече произвеждаме оригинални лули, от бриар - оня вид вишня, дето расте само в Албания и Испания, това е супер. Някой е бучнал две пръчки от този сорт в Хасковско примерно, те са се хванали и сега - хайде на лулите.

3. Даже си помислих: браво, сбогом махленско-чалгаджийска субкултуро, добре дошла, субкултуро на богатите - аромат на скъп тютюн, аксесоари от кожа и титан, релевантни диалози между пушачите /"Приятелю, не сте прав, една АЕЦ край Резово ще развие екстремалния туризъм в региона, ще се появят нови животински видове... Да, господине, склонен съм да приема вашата гледна точка" и т.н./

4. Смути ме само думичката "Монтаж". Защо трябва, като си купиш "бългериън пайп", някой да ти я монтира? Нима ги продават на части, които после майстор свързва със специални фланци? Баси, само се чудят как да ти вземат парите.

5. После загрях, че "пайп" в случая е "тръба" и всичко си дойде на мястото. Както си му е редът в английския, думата има трийсетина значения и втората половина са антоними на първата.

6. Щом като ще го даваме фонетично, веднага съм готов. Ето пример: усредненият ми работен ден, описан по новия начин:

7.00 – уейкнинг

7.15 - фейс-хенд-тийт уошинг

7.20 – кофимейкинг

7.25 – кофидринкинг и уайф-дотър-токинг

7.40 - уъркгоуинг

8.00 – стартирам уъркинга, секънд кофидринкинг, нърстокинг, пейшънтокинг, проблъмсолвинг, токинг, токинг, токинг

14.00 финализиране на уъркинга

14.10 - хоумуокинг

14.40 - ийтинг

15.15 - суйминг

17.00 - ридинг, райтинг, гитарплейнг, пикчършутинг

23.00 - бедлейнг, слипинг, дриймкечинг

* на снимката: пътен знак в един селски двор

Футурография

1. Олимпус вече вкараха два процесора във фотокамера /моделът е Olympus SZ-30MR, анонсиран март 2011/. Досега ни стигаше един. Освен стандартните функции, може да снима 3D изображения, като номерът е много хитър - снимаш си снимката и след това бавно придвижваш камерата настрани и в нужния момент тя си щраква втората снимка, след което ги обработва в стандартен 3D формат, който можел да се гледа на 3D телевизор или лаптоп. Е, аз не знаех, че има и 3D лаптопи, моите са 2D все още. Телевизорът ми и той двуизмерен.

2. Това е чудничко, но тенденцията е хиперчудничка. С толкова процесорна мощ можеш да направиш още хиляди неща. Доколкото разбирам, скоро ще отпадне необходимостта да фокусираш - снимаш нещо как да е, то излиза размазано, а след това, електрониката коригира образа, докато той стане звънтящо остър.

3. Обаче, ако всичко е наред /т.е., когато Япония се съвземе/, би трябвало скоро камерата да може да синтезира изображение сама, без да е нужно да ходиш да търсиш красиви гледки, лица, щъркели и т.н.

4. Ще трябва да се смени името - от фотография, да стане фотосинтеза. Е, то тогава, всички ще сме минали на фотосинтеза, няма страшно. Тогава ще сме станали на зеленчуци, хахаха.

* на снимката: The Mall - 4D събития в 3D пространство

Топъл спомен за Серьожа

1. В нощният влак за Петербург бях мрачен и не исках контакти. Двете ми красиви спътнички /Роси и колегата и - украинката Олеся/ бяха предупредени и весело си бърбореха, без да ме закачат. Бях си взел две дебели списания, защото знам, че руснаците не могат да не общуват повече от пет минути, а за купейни запознанства са склонни да отдадат и живота си.

2. Пътувахме с един млад пич, който си носеше две бирички и тихичко си отпиваше от едната. Аз се бях забол в някаква статия, описваща колко ще ми струва, ако реша да стана рок-звезда в Москва. Не след дълго, руснакът не издържа и предложи да си разделим бирите. Той галантно извади две пластмасови чаши за "дамите", а ние с него сме щели да си отпиваме от бутилката.

3. Аз лесно отказах, но девойките бяха беззащитни. След като ги укори, че още не са се представили един на друг, пичът ги информира, че се казва Серьожа, стандартно поспори, че името на Роси би трябвало правилно да се пише с две "с", стандартно предположи, че може би съм болен, щом не искам бира и вече си бяха първи дружки. Аз си четях.

4. После стана лошо, защото на мен ми се допуши, а знам, че това е акт с много слаби места по отношение на общуването. Прав бях, Сергей дойде с мен да пушим в междувагонието. Каза, че ги е спрял, но извади Марлборо и настоя да си взема. Нямаше как, сприятелихме се.

5. Той ми призна, че след като е разбрал, че съм психиатър, си е обяснил много неща за поведението ми и напълно ме разбира. После сподели, че е художник, реставратор на мебели и има достатъчно работа, защото климатът тук бил влажен и мебелите имали честа нужда от поправки. Запалих втора, пак от неговите, той също. Първата му жена била психолог и затова, с нея се общувало трудно, а и май не била добре психически, та се развел. Сегашната му, била художничка и си живеели добре. В купето вече си бяхме абс. другари.

6. Пристигнахме в много ранната майска утрин, градът беше абсолютно пуст и очарователен. Тъй като имахме само осем часа до обратния влак, искахме веднага да се втурнем да разглеждаме. Серьожа каза, че по принцип бърза, но може да ни покаже някои неща. Аз знам как бърза руснак и затова малко се натъжих, защото си мечтаех да си разглеждам самостоятелно.

7. Серьожата беше един много специфичен гид. Той отричаше почти всяка информация, която споделях за забележителностите, като вместо това съобщаваше своя, на моменти много странна, а понякога и невярна.

За това, как да стигнем до някое култово място също даваше абсурдни напътствия. Реших, че това е ефект - поради перфектното познаване на града, той просто разговаря с нас на друг език, т.е. неговият текст остава неразчетен от нас. Извън концепциите обаче, момчето ни пречеше здравата и очевидно планираше да се разкара от нас най-късно вдругиден. Е, повтаряше неспирно, че бърза и няма да може дълго да ни е полезен, защото вкъщи го чакат, но мен ли ще излъже?

8. Накрая се принудихме да му кажем, че не смеем повече да го задържаме или нещо такова, абе не беше лесно. Човекът си беше организирал безплатен купон и не искаше да се върне към мрачната си действителност, която го чакаше извън нашият свят.

9. Сбогува се неохотно, след като се разцелуваха /те/ и на изпроводяк ни даде още една серия грешни напътствия как да стигнем до Адмиралтейството.

10. Копелето ни оцвети деня страшно готино, но това винаги го усещаш малко по-късно. Ако изобщо го усетиш.

* на снимката: С. Петербург, 7 май, 2009, 6.14 сутринта

Правилните отговори

1. Има едни хора, които, ако в работно време ги попиташ "Как си?", отговарят: "Много работа!" Приемам това, като неучтивост и намек да им се разкарам от главата. Добре де, досаждам ви, явно, защо просто не кажете: "Мечтая си да ме оставиш на мира" или нещо такова.

2. Аз, в такива случаи, никога не навлизам в подробности. Например, понякога ме питат с надежда: "Сигурно имаш много работа?", но аз съм твърд. Отговарям им, че такова нещо не може да ми се случи, напротив, нямам никаква работа.

3. Спазвайки този стил, когато излизам в отпуск и хората ми кажат: "Е, сега ще си починеш, нали?", отговарям стандартно: "Не, няма да си почина изобщо, защото не съм се уморил". Дали не им изглеждам безделник?

4. Малко се поуспокоих, като прочетох едно есе на Мишел Турние, в което той казва на месаря си /във Франция всеки си има месар/, че ще излезе малко в отпуск. Месарят, знаейки с какво се занимава Турние, много се чуди, как може писател да излезе в отпуск. Че той е в перманентен отпуск! Наистина, когато мислиш и пишеш, си седиш вкъщи, тракаш на компютъра и не е прието периодично да ставаш и със сатър в ръка, да разфасоваш някое теле, примерно.

5. Което си е вече истинска работа, нали!

* на снимката: "Гогол получава психеделичен опит" /худ. Сергей Яворский/

Фрагменти от м., 3

1. Четох записки от една скорошна лекция на Умберто Еко в Телавивският университет. Между другото, казва:

"Веднъж ми се прииска да убия монах с помощта на отровна книга, а не да пиша "Името на розата". Изпадам понякога в подобни ситуации, но аз наистина не написвам книга. Защото не съм италианец ли?

2. Обградих се тотално с нечетивни книги. И преди обичах така, но все пак спазвах някакво съотношение, примерно 7 чет./3 неч., когато съм доволен от живота и 6 неч./1 чет., в някои депресивни периоди. Впечатлява, че всички нечетивни /понякога на бг се използва "ънридъбъл"/, са отворени на 14 страница, както при Манилов на Гогол. Очевидно, геният е напипал някаква универсална константа, защото наистина стигам дотам и спирам.

3. Норман Луис казвал, че единствен сред познатите си, може да влезе в стая, пълна с хора и да я напусне след известно време, оставайки напълно незабелязан. Мисля, че това не е психологически ефект, а по-скоро позиция.

4. Един голям руски актьор, който почина - Олег Янковски, разказваше как като млад се е снимал в някъв соц. филм за войната, шпионите и т.н. Тъй като се чувствал неуверен, той всеки ден питал режисьора /Басов/, в какво се състои "актьорската му свръхзадача". "Вижте, казвал - аз съм неопитен и бихте ме улеснили доста, ако ми обясните в какво се състои актьорската ми свръхзадача".

Режисьорът му виквал да се маха и да не го занимава с глупости. Тъй като Янковски упорствал, накрая Басов му казал: "Играйте по сценария и изпълнявайте това, което ви казвам, а за свръхзадачата - не се безпокойте, аз ще я оправя при монтажа".

* на снимката: Банкя. Народът се е докосвал до изкуството.