четвъртък, 6 октомври 2011 г.

General Motors vs Microsoft


На компютърния форум COMDEX през 2010, Бил Гейтс казал, че ако General Motors се развиваше като Майкрософт, всички отдавна щяхме да караме коли по 25$ с разход на бензин 0.005л/100км.
На следващият ден, представител на GM отговорил, че ако GM повтаряше тенденциите на Майкрософт, то:

1. Без абсолютно никаква причина, средностатистическият автомобил би аварирал два пъти дневно;
2. Всеки път, когато подновят маркировката на пътя, би се налагало да си купуваме нов автомобил;
3. Понякога автомобилът ни ще спира насред път просто така. За да продължим, ще ни се налага да избутаме колата на банкета, да затворим всички прозорци, да изгасим двигателя, да отворим всички прозорци и чак след това да потеглим;
4. Изпълнявайки по-сложна маневра, двигателят може да загасне и повече да не иска да запали. При това положение, щеше да се налага да се преинсталира двигателя.
5. Епъл щеше да е произвел автомобил на слънчеви батерии, пет пъти по-бърз и два пъти по-лесен за управление от този на Майкрософт , но той щеше да може да се кара само по 5% от всички шосета.
6. Датчиците за температура на двигателя, акумулатор и налягане на маслото щяха да бъдат заменени само с един: "Автомобилът ви осъществи илегална операция и сега ще загасне".
7. Малко преди да се задействат въздушните възглавници, ще се появява надпис "Are you sure?" 
8. Понякога, автомобилът ще се самозаключва и вие няма да можете да влезете вътре. Тогава ще трябва едновременно да дръпнете дръжката на вратата, да пъхнете ключа и да натиснете антената на радиото, след което системата ще се деблокира;
9. Всеки път, при покупка на нов автомобил, ще ви се налага да се учите да шофирате отново - управлението на всяка нова кола, коренно ще се отличава от предишното;
10. За да загасите двигателя, ще трябва да натиснете бутон "START".

сряда, 5 октомври 2011 г.

Дезангаже, пълно


1. Oбаче съм железен. Некъв цигански ръководител арестували, некъв Прошко, да съм му гласувал, некви уважавани лекари се скарали с други уважавани лекари, какви ли не чудеса стават в чашката вода, в малката ми симпатична странИчка, а аз къде гледам - съвсем в друга посока. Хахаа, кофти.
2. Моето Ангаже, онова малко душевно карбункулче, което толкова години ме заставяше да се групирам с различни слабоинтересни мене хора се е резорбирало съвсем, ура! Титаникът на индивидуализма потегли и май успях да се кача!
3. Сега ме интересуват следните неща: бебето на дъщеря ми, филмографията на Мая Дерен /особено с Марсел Дюшан/, не мога ли и аз да заснема нещо подобно на нейния Witch's Cradle, например /хехе!/, последния албум на Джордж Бенсън /отличен е, апропо!/ и моделирането на паметта в невронните мрежи.

* на снимката: есенни облаци

вторник, 4 октомври 2011 г.

Емоции - разум

1. Тази двойка - емоции-разум, непрекъснато ни подвежда. Чак понякога ми става гадно. Тунис например - тълпата събаря властта, президентът бяга от страната, народът победи, супер! Показват по ТВ как млади навитаци /революционери/ трошат резиденцията, отнасят си по нещо интересно вкъщи, чупят някакво президентско Ферари. Като се уморят, си отиват вкъщи, доволни от добре свършената работа.
2. "Хахааа - мисли си тунизиецът малко преди да се унесе в сън - какъв ден само! Днес тъпках с обувки по леглото на Президента, абе на спалнята и разгоних фамилията - хахаааа! От утре вече започваме нов живот, баси кефа ще е!"
3. На другата сутрин се събужда и какво вижда през прозореца? Същото говно, каквото е било и вчера. Животът му станал ли е нов и по-добър? Нито грам. А по-лош станал ли е? Почти съм сигурен.

* на снимката: язовир Искър, Щъркелово гнездо

неделя, 2 октомври 2011 г.

Октомври - фрагменти


1. Здравият смисъл не е щадящ. Къде по-приятно и успокояващо е, да вярваш, че ако легнеш под пирамида, ще ти се решат всички проблеми. Или пък да се надрусаш с БАД-ове и ще живееш вечно. А като си сложих турска керемида под леглото, веднага всички отрицателни енергийни потоци се оттекоха откъдето са дошли - към пъкъла.
2. Веднъж по време на лекция, Алфред Коржибски /"Картата не е местността"/, извадил пред студентите си кутия бисквити, завити в хартия и им съобщил, че ще хапне малко. Взел си бисквита, предложил и на тях. Няколко студенти схрупали по една-две бисквити. След това, Коржибски махнал хартията и всички видели, че на кутията пише "Dog Cookies". Двама веднага отишли да повърнат, а другите просто гледали шокирани.
"Току що ви демонстрирах, казал Коржибски, че хората ядат не само храна, но и думи. И често, вкусът на второто е по-силен от вкуса на първото".
3. Разказват: когато Ахматова разбрала, че в жилището на Блок са заселили червеноармеец, казала: "Един му е малко, полагат му се дванайсет".
4. Китайците пак ме учудиха. Забраняват със закон филми и сюжети свързани с пътешествия във времето. Това било непочтително спрямо историческото им минало. Не мога да постигна тази логика, но не се и старая. Скоро прочетох, че вдовицата на Мао е била обвинена и осъдена на смърт /впоследствие заменено с доживотна/ за 234 000 престъпления.
5. При кралица Ана, кралският астроном Джеймс Брадли /1693 – 1762/ получавал много малка заплата. Кралицата научила за това и поискала да му я увеличи тройно. Той я помолил да не го прави.
- Ваше величество, казал Брадли, когато поста Директор на обсерватория започне да носи много пари, там ще започнат да назначават хора далечни от астрономията.

* на снимката: фрагмент от гръцката църква в София

неделя, 25 септември 2011 г.

Рила - рипорт


Лифтът до езерата не работи, /ура, еколози!/. Роси се двоуми накъде да поеме /точката на банкета вдясно/.










Решихме по този проблем да се отнесем до Върховния съд /Suprime Court/, защото те биха подходили творчески, честно. И нещеш ли - указател, сочещ точно натам, към Творческата база на ВС.










На фона - тръбата на Рилския водопровод. Преден план - артефактна рекичка, извираща от тръбата. Една обърната реалност в Рила. А всъщност, очевидно е имало саботаж.














Имало е дъжд от камъни - камъните падат - каменопад.










Рилска рекичка. В момента, в който нагазиш, ти прерязва глезените. Не правете този опит с рилска рекичка. Вкъщи, с чешмата - да, но в Рила - не!















Това дърво - само се подпрях и то се срути. Явно гнило. Или ми се случват херкулесови събития, не знам.










Малък Скакавишки водопад. Огромни маси вода от потресаваща височина, сравнима с Ниагарската. Опасна гледна точка. Грешна стъпка /30.4 см/ и си аут в бездънната урва. Хлъзгавост на терена 97% 
/свръхвисока/. Подход - със специални дишащи обувки, самият ти - задъхан.







Реликтови змии. Заснел съм как нападат Голяма рилска шишарка /Shisha Rilae Magna/, с ужасяващо съскане. Шишата се брани отчаяно. Нямах право да се намесвам. Фотографска етика!








Огромен къс самороден  лазурин. На черния пазар за лазурини /Амстердам/ може да му се вземе отлична цена, но транспортът дотам неутрализира всяка печалба и даже трябва малко да доплащаш. Затова никой не го пипа. Туристи-несретници се опитват да отчекнат парченца, но забравят: твърдост - 7 пъти по-висока от диамант. А е и отровен, така че - forget it.

Професионално маркирана пътека. Легенда, отгоре надолу:
бяло - спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;
червено - по маршрута има кръвожадни тръни;
бяло -  спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;
жълто - по маршрута има отровни растения;
бяло -  спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;


Маркирах и аз една пътека, защото умея. Сочи наобратно, подсказвайки, че всичко е циклично, т.е., както и да се правиш, в крайна сметка си пак същия.








Еротичната страна на планината. Феномен, наречен "Рилска гръд". Твърдят, че е лечебен. Например, според местната легенда, хора с безплодие като се потъркат в дървото и се заплождат. Сутрин жени, следобед мъже.







Малък Рилски комарояд /Rilae Culicidaеfag Minima/. Насекомоядно растение - червенокнижник.











В гората. Реликтови растения - червенокнижници.
Мъжка папрат - Dryopteris filix–mas











Това бяха структурите, а ето цялостния пейзаж.













Това е моята история за Рила. Без патос, с умерени чудеса в рамките на закона.

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Пси - спомен


1. Преди години, когато бях на стаж в една Московска пси клиника, колегите от Мъжко остро, /където се мотаех и аз/ ги предупредиха, че ще имат проверка "от Министерството". Не ми пукаше, защото не отговарях за нищо /бях още нов, пък и чужденец, баси/.
2. Интересно, че и колегите не се тревожеха особено. Не можех да разбера, откъде това спокойствие. Всеки знае, какво представляват тези проверки. Идват някакви чиновници-лаици, които ти прецакват целият ден. Поради това, че изпитват неистов страх, който трябва да скрият, са неадекватни - гледат злобно, тежкареят, задават тъпи въпроси, пъхат се навсякъде, не позволяват адекватен контакт и т.н.
3. Завеждащата беше една много смислена и мъдра жена на около 50 и аз я попитах как ще протече проверката. - Никак, каза тя - ще пуснем С. да си говори с тях".
4. С. беше кротък и добричък пациент с болест на Пик - вид слабоумие, при което, освен всичко друго, се разпада и речта. Той беше страшно разговорлив, но за съжаление можеше да произнася само една сричка: "рю". Разполагайки с нея, той успяваше - варирайки със скорост и интонации, да съобщава елементарна информация и да изразява емоции.
5. И наистина, отключиха им, влязоха, тръгнаха по централния коридор към ординаторската. Практически моментално, към тях се залепи С., който явно беше в акме и показа най-добрите си серии "рю"-та, в опита си да установи дружеска беседа.
6. Дебелаците не припаднаха веднага, но някак се потиснаха и бързичко приключиха.
7. Ако имаше повече такива като С., светът щеше да е едно доста по-симпатично място за живеене.

* на снимката: асфалт, по който са минавали много коне

сряда, 14 септември 2011 г.

Септември - фрагменти-2


1. Гледам една рецензия:
"Групата ХХ възниква през 1992. След като нейният създател YY, се запознава с творчеството на Ал Жиро и Джамирокуай, той се заинтересувал, какви са корените на тази музика. Така YY се увлича по изпълнители като Хърби Хенкък, Джордж Бенсън и др.
След години прекарани в търсене на собствен стил, сега музиката на ХХ е сравнявана с тази на Ал Жиро, Джамирокуай, Хърби Хенкък, Джордж Бенсън и др."
2. Напоследък попадам на следи и последствия оставени от "истински български мъже". Леле, колко са прости! Искам да съм жена.
3. Един свещеник, който не вярвал в учението на мормоните, отишъл при пророк Джон Смит и го помолил да направи чудо. Смит казал:
- Отлично, сър. Избирайте: искате да ослепеете или да оглушеете? Или бихте предпочели да ви парализирам? Кажете и в името на Исус, аз ще изпълня вашето желание.
Свещеникът промърморил, че не иска точно такова чудо.
- В такъв случай, сър - ще останете без чудо. Нямам намерение да вредя на другите, за да възвръщам вярата ви.
4. Един човек отишъл на ресторант. Сервитьорката казала:
- Днес в менюто имаме бифтек, пиле и риба. Какво ще предпочетете?
- Бифтек.
- За съжаление, бифтеците свършиха.
- Тогава пиле.
- За съжаление, то също свърши. Имаме само риба.
- И защо веднага не ми предложихте риба, тогава?
- Помислих си, че може би не обичате риба.

* на снимката: следи от избягал рогоносец