Втори фрагменти от юни

1. В тролея. Maлко ми е трудно да я опиша - кокалеста интелектуалка в черно, след 40-те, къса, студено накъдрена коса, с гръб към мен. Интересна ми е, затова я гледам в тила от упор. Обикновено това действа - усещат и се обръщат с поглед на хладна досада. Тя - не. Чете си Исак Сингер на английски, пънкарка нйедна, мислех, че само аз го знам този. Моите уважения, енигматична девойко. Да, тя е пич, тя няма да ти използва "копнеж" през три думи на четвърта, тя ще свърши всичко, което обещае, без да добавя нищо от себе си. Слизам на баня "Мадара" с мисъл: "Прекрасна е."

2. Генератор на случайни значения:

Дозозависимият парафин еротично замазва розите. Хлорната деспотичност на средната хралупа ни се провидя чак когато борхесовите цилиндроподобия започнаха да я възхваляват, буквално до смърт. Ускори се потреблението, а всъщност - ревизирането.

3. Чета в един форум за животни в беда:

"Приятели, намерих на вилата си къртица. При по-обстоен преглед, видях, че е сляпа. Необходима е срочна операция! Уговорил съм се с д-р Томасян - ветеринар, специалист по дребни полски и чешки гризачи. Той каза, че при своевременно направена операция - къртицата ще прогледне! Помогнете да съберем необходимата сума, не бъдете равнодушни към сляпото животно!"

* на сн.: един приятел

Нетуристическите места

1. Преглеждаме с Роси разни екскурзии. Изисквания: евтини, нетуристически, без група и екскурзовод. 

Една сутрин в Малта наблюдавахме такава група, докато пиехме някакво странно кафе на терасата. Течеше им 3-4 ден и клубната култура се беше оформила напълно. Бяха момичета в разцвет, вълнуваха се от предстоящия ден и поради това чувах разговорите им без да се напрягам. Обсъждаха как са прекарали нощта, кой спал добре, а кой зле, някои вяло мрънкаха /минимални битови проблеми/, други искаха да пушат с кафенцето, а то май забранено - обичайното.

2. Дойде ръководителката им и веднага призова: "хайде групата, моля по-бързичко да привършваме със закуската, автобусът ни чака". Мисля, че това е стандартното приветствие за "добрутро" в такива групи. Постоянно ги чака автобус, да ги води някъде на майната си, според естетическите критерии на туроператорите. 

3. Една по-възрастна жена, додъвквайки саламчето си, боязливо попита: "Днес ще има ли много ходене?". Явно се безпокоеше за живота си - денят обещаваше да бъде топъл, макар и не повече от 45 /Целзиус/.

- Не - каза важно тур-лидерката, само на Цитаделата има малко изкачване.

4. Сдържах се де, не се разхилих. Цитаделата! Най-непристъпното място на всяка крепост! Малцина завоеватели са успявали да проникнат там, сред трупове и многодневна обсада, но сплотената туристическа група под ръководството на опитна екскурзоводка, щеше да я превземе без много жертви за час-два.

5. Лелята замря. Явно и се привидя католическа стела на местното гробище, с дискретен надпис от чисто злато.

- А ще може ли аз да изчакам долу? - промълви.

- Е, разбира се, не е задължително да се качвате до Цитаделата, отряза жената-сталкер. Интонационно - лека стоманена нотка. Ето така беше.

6. Открихме току що добра оферта. Екскурзията се казва "Красотите на Афганистан на магаре". Не е скъпа, мястото е нетуристическо, няма екскурзовод - точно като в мечтите ни. Чета отзивите:

"Всичко беше както ни обещаха във фирмата - магарешки преходи, прах, талибани, макови ниви, страшна бедност. Много сме доволни." 

7. Отивам да капарирам.

* на сн.: екскурзия с кола и местен шофьор

Фрагментини от юни

1. Ходех си напред-назад, правех се там на интересен и изведнъж, един приятел ми каза нещо впечатляващо: "Предишният път носехме децата си на конче като ходехме по протестите, а сега те носят своите на конче по протестите", каза той. "Ах копеле, помислих си, колко романтично, точно така е, майка му стара!" 

"И тогава, както и сега - добави той - все се опитваме да свалим БСП от власт."

Тука вече истински ме натъжи. Каква е тази цикличност? Да не би пък, единствената достъпна нам терапия да е във възможността да изживяваме травмата отново и отново? Бах ги в терапевтите.

2. Да даваш съвети е най-гадното нещо, за което се сещам. Едно, че никой съвет не работи, защото е проекция на собствените ти виждания по въпроса, които незнайно защо, настояваш, да са универсални и вседействащи и второ - не поемаш никаква отговорност за получателя им. А отгоре на всичко, водят до заблудата, че щом раздаваш съвети, евентуално си станал мъдрец. Станал си, ама друг път. Най-много да си станал приятел на Алоис Алцхаймер или друг учен от същата специалност.

* на сн.: Витоша, до хижа Момина скала

Свръхпрахосмукачка

1. Някакъв мошеник, предлагал на хората да си купят свръхпрахосмукачка за 1500 долара. Идвал вкъщи да демонстрира/презентира, етц. Обещавал да ви изчисти килима. Правел така, че да се обърнете за момент с гръб към него /към килима и към мошеника/ и разпръсквал отгоре миниатюрни пластмасови кърлежчета. После прахосмукирал и ви ги показвал, заедно с осемнадесетте вида прах, които прахосмукачката събирала /досега - с обикновена - само един вид прах/.

2. Освен тази измама, каква още практикувал:  докато сте обърнати с гръб, от прахосмукачката излизали десетина малки гномчета и бързичко почиствали килима от по-фините боклуци, а после се скривали обратно. Ти нищо не забелязваш, само виждаш крайния резултат. Очарован от такава ефективност, вадиш парите и купуваш. "Закупуваш", както често пишат по форумите, когато става дума за единичен екземпляр. Някои пишат и "копувам". Не знам кое от двете ми харесва повече.

3. После мошенникът си отива със своя агрегат, а този който си купил ти /закупил, копил/ се оказва само обвивка - т.е. продали са ти го без гномчетата и без кутийката с пластмасови кърлежи. Това ако не е измама, здраве му кажи.

* на сн.: мазе плачещо за профи-прахосмукачка

Китайски синдром

1. Kупуваме си пулверизатор за цветя - голям, червен, красив, с помпа, страшно евтин, китайски и т.н. Два литра вода поема, баси. Това ще е един Тиранозаурус Рекс за балконската ми флора. Ще мога освен за нея, да го ползвам и за еротични игри с Роси. Набелязвам мислено някои сцени.

2. Пълня го с уверен жест с обещаните два литра. Фиаско. Вместо очаквания облак от фин воден прашец, красиво пречупващ светлината в седем 24-цветни дъги и т.н., агрегатът ми пуска две криви струйки, досущ старец в напреднал простатит.

3. Чувам хора от древногръцката драма: 

"А ти какво очакваше, Ахиле?

Китайски ти е уредът, ти знаеш.

Освен това, безплатен обед няма,

Поливай пак със старата си кана."

3. Не ми е за мене си, а най ми е за китайския работник, /който очевидно, пак успя да ме яхне, тоз чуден, късносоциалистически хегемон/. Като произвежда такива неща, които наподобяват истински, но са само външна имитация, не се ли деморализира работникът? С прости думи - не си ли казва той: "*бал съм го аз прогреса и честта на Поднебесната"?

4. Освен това, нали си имат ком. партия, тя не им ли говори за съзнателност, за славни работнически традиции, за качество и ефективност, а също и за ефективност и качество? В края на краищата, не ги ли разстрелва частично, ако нещо сгафят с експорта на пулверизатори за България? 

5. Абе прашинки сме. Ще си поливаме както преди - с каната.

* на сн.: автопортрет върху блатен мехур

Малко снимки от последните седмици-2

Оптични илюзии

Без очила

С очила

 1. Отидох в една оптика да си правя нови очила. Рамки си избрах на третата минута - имаше толкова много, че това някак обезмисли избора. Просто отхвърлих няколко гей-варианта и взех средно мъжествен, в любимите ми оттенъци на сивото.

2. После да ми определят диоптъра. Защо ми трябваше да казвам, че съм колега - процедурата продължи около час, лекарката ме прекара през най-различни електронни устройства, които, както си му е редът, показваха различни неща и трябваше субективно да ги уеднаквим. Накрая получих лека халюцинация - започнах да виждам без очила малко по-добре отколкото с тях. Както и да е.

3. Тъкмо реших, че сме привършили - не. Започнахме професионален разговор с оптометристката за видовете стъкла. Бях дошъл за евтини очила за близко. Съвсем простичко им обясних, че за далече вече не ми трябват - към 54-тата си година съм видял всичко по-далечно, което си струва да бъде видяно, а за екзотични гледки си имам фотоапарат. Жената беше много симпатична и някак плавно успя да ме въведе в света на богатите - тия със стъкла "прогресив". И досега бях с прогресив, но не съм във възторг. Тя обясни, че сегашния прогресив, вече не е онова, което беше. Изкара каталог на Цайс. Видях цените и станах малко арогантен, което я принуди да извади други фирми, с по-умерени цени. В края на краищата, почти съм сигурен, че няма да ми трябва Цайс за 600 кинта стъклото, с хидрофобно покритие. Отдавна вече не се гмуркам надълбоко когато съм на море - въобще не слизам под метър. А и самият аз не струвам толкова.

4. Избрах си едни, на цена малко над психологическата ми граница. Мислех, че сме приключили с трудната част, но не. Направиха ми и някаква много специална снимка и се разбра, че ако не се получи нещо си там, ще трябва да си избера други рамки. Баси, няма да се върна.

5. Оставих капаро 200 кинта. Ще се върна, близо е до вкъщи.

Очакванията ми с новите очила