Едеса през бутилка от минерална вода

1. Като отидат в Едеса, всички снимат водопадите. При мен стана по-различно, ето тук - църква през бутилка

2. Петел специално отгледан за местния боен клуб

3. Пътче

4. Woman in red thru the bottle

5. Реката захранваща големия водопад - слабоизвестен приток на Амазонка /Укаяли/

6. Лутра - мокри прасковени дръвчета

7. В Лутра всички снимат хората, топящи се в горещото езеро, а при мен стана по-различно - само реката

8. На обратния път - Кресна

9. Кресна. Любовта към двата портокала

Край

Снимки, които са ме впечатлили

1. Франция, 1950 г. Дегустация на Кока Кола. Четири различни емоции, не виждам радост.

2. Лондон, 1926 г. Къпещи се деца в Хайд парк, преследвани от полицайка. После защо били толкова особени англичаните. Ами особени са.

3. Андре Дю Плези, фотограф от ЮАР

4. Същият фотограф

5. Бангладеш, 1971 г., война за независимост. Пакистански войник проверява  дали човекът е обрязан. Ако не е - значи е индус.

6. Фото: Диана Арбус

7. Женева, 1933 г. Немският министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс, в момент когато преводачът му съобщава, че го снима еврейн /фото: Алфред Айзенщад/

8. Франция, 1963 г. Куклен театър на открито. Моментът, в който Св. Георги убива Змея. Фотограф: Алфред Айзенщад. Като цяло ми изглеждат ужасени, въпреки че, доброто побеждава злото уж.

9. Първата световна война. Осем пленника от различни националности, воювали на Западния фронт. Отляво-надясно: виетнамец, тунизиец, сенегалец, суданец, руснак, американец, португалец, англичанин. Да си спомним за героя на Чудомир - Нено Сенегалеца

10. Франция, 1838 г. Първата успешна снимка на хора извън студио. Фотограф е Луи Дагер. Тъй като се е налагало експозицията да е много дълга, всички подвижни елементи /хора, файтони/ се размивали. Тези двамата - чистачът на обувки и неговия клиент са били относително неподвижни за десетина минути и затова ги има в кадъра.

11. Уилям Харли и Артър Дейвидсън, 1914 г.

12. Англия, 1941 г. Фермери боядисват кравите си, за да ги виждат шофьорите в условията на военната светломаскировка

13. Ето ме и мен, сниман от Кърт Сталерт

Юха Хелминен - фотография

Наистина е прекрасен - финландецът Юха Хелминен /Juha Arvid Helminen/
20 снимки от серията "The Invisible Empire" и една оптимистична - бонус.

1

 2

 3

 4

 5

 6

 7

 8

 9

 10

 11

 12

 13

 14

 15

 16

 17

 18

 19

 20

21. И нещо по-светло и оптимистично за финал

Спелеологът Звягинцев

1. Докато чакам по торентите да се появи последният на Звягинцев /"Левиатан"/ си казвам, чай малко да си опресня паметта. Пуснах си "Елена", добре, гледал съм го, качествен, мрачен бит с неопределен край и леплива меланхоличност. После обаче гледах "Възвръщане" и ми се разказа играта. Страхотна симетрична история - отцераждане - отце(само)убийство, движена от двама объркани тинейджъри, триумф на красиви картини в сиво-синьо-зелено /крос процес?/. Супер просто.

2. А последната третина, когато децата се опитваха да транспортират трупа до вкъщи? Страхотия. Препоръчвам ви го, при един не много девствен велтаншаунг ще ви хареса.

3. След филма ми се появи натрапливо желание да си погледна колекцията от снимки с пещери. Някога много обичах да се пъхам в тях, сега ми е кеф да се мотая наоколо, без да влизам. Това сигурно е напредък.

4. И както ме е учил Шеми /Alex Chem/ - мисли си каквото искаш за зодиите, но им поглеждай рождената дата на хората отвреме-навреме. Е, погледнах и какво - нова неприятност - и Звягинцев на шести февруари. Можело е аз да направя този филм!

Деветашка

Луковит - Проходна. Човечета-алпинки висят отвсякъде

Една гръцка /не Алистрати, а Агитис/ отвън, защото в 6 следобед беше затворена

Един Крушунски зимен, димящ водопад за десерт

И един септемврийски, Едески водопад за допълнително

Ефекти

1. Почти всеки повече или по-малко интелигентен човек си мисли, че щом е толкова интересен за себе си, би трябвало да е интересен и за другите, че и за света. Тази печална заблуда освен досадна мемоаристика, понякога ражда и чудовища. Не понякога, а доста често /чудовищата/.

2. Погледнат отблизо, човек се състои от хиляди отделни чертички. А отдалече изглежда слят! Дискретчо срещу Аналогчо.

3. Полибий /роден ок. 201 г. пр. н. е./:

"В наше време из цяла Гърция има ниска раждаемост и общо намаляване на населението. Затова градовете опустяват, земята вече не дава реколта, въпреки че не е имало нито продължителни войни, нито епидемии... Хората изпадат в такива странности, скъперничество и празнота, че не искат да се женят, а ако се оженят - не искат да отглеждат деца, които са обикновено не повече от едно-две."

4. Тъкмо се скрие слънцето зад хоризонта и ако подскочиш - можеш за миг да го видиш все още цялото. Ако бързо се качиш на стол - също. Ето полезна таблица, с колко ти се отдалечава хоризонтът спрямо височината, от която се взираш:

Стъпил на земята, от човешки ръст /175см/ - 4.7км

От деветия етаж /25м/ - 17.9км

От виенско колело /50м/ - 25.3км

От планина /2000м/ - 159.8км

От самолет /10км/ - 357.3км

* на сн.: наранен гръцки камък

Какво спрях

1. Фукуяма получи усещането си за край на историята в началото на 90-те, а аз моето за край на литературата - само десет години по-късно. Тебе лъжа, мене истина - някъде към 2000-та спрях да чета худ(ини)-литер(ини), защото получих обсесията, че вече съм изчел всичко стойностно, т.е. всичко, що е belle etre. В залеза на интелектуалната си дейност, опитах няколко по-нови автори, мисля, че последно беше Амели Нютомб. Хареса ми несъмнено, но това беше краят. След това мотивацията ми пресъхна съвсем и минах изцяло на философско-психологически текстове, които са като водата - за разлика от бърбъна, много не можеш да изпиеш. Нито да изчетеш, особено пък, по стария начин - страница след страница.

2. Очевидно съм страдал, защото тогава ми хрумна защитната идея да си преведа книгите в дигитален формат и на освободилото се място да сложа нещо по-полезно - сервизите от баба ми, например. Купих си скенер, приготвих чашите, но скоро се разбра, че зодиакални и други причини не ми позволяват да престоя толкова човекодни неподвижен над луминесцентното чудо очаквайки Вонегът да ми се появи на монитора с веселото: "Здрасти, задник!"

3. Освен това почувствах и тревожно безмислие - ще ги сканирам и после? Не искам да чета Вонегът от екрана - нито имам търпение, нито съм си намерил безплатни очила. Книгите ми, милите, престанаха да бъдат книги - загубиха цвят, мирис и осезаемост - станаха черно-бели, плоски, недокосваеми /не броим мазният пръст на монитора/, т.е. превърнаха се в информация.

4. Организирани в този си формат, книгите-файлове заиграха по законите на софтуера - не можех вече да хвърля Хелър по кучето отсичайки му пътя към пържолата ми на масата, не можех да завра Доктъроу/книгата/ под възглавницата като ми се доспи и т.н. Не, изгряха два нови вида интелектуална дейност: каталогизиране и търсене. Каталог? Библиотека ли ще отварям? Да може леля Седефка да се наслади на идеята за екстаза у Розанов? Но няма да иска тя.

Търсене? Какво да им търся? Да не съм филолог-честотник /който прави честотни изследвания/?

5. Няма да мисля повече

* на сн.: улична балерина в Драма