Обикновено не ходят тук

Това са все места, където не стъпва човешки крак или много рядко. Не, че не искат, не ги знаят. Но пък то, като не го знаеш, нима го искаш? 9 сн. + 1

1. Баптистерият, в който св. Павел е покръстил св. Лидия - първата европейка - християнка /Баптистерии - кръщелня/. Филипи, до Кавала

2. Халкидики, Абдера. Счита се, че тук са родени Демокрит и Протагор. Градът разбира се, е основан от Херкулес

3. Халкидики, Стагира. Тук е роден Аристотел. Няма къща музей, с лични вещи, люлката на Аристотел, първата му играчка - пистолетче, първото издание на "Политика" /Сиела/ и др., нещо като на Вазов примерно, както е в Сопот.

4. Светилището Хаджар Ям, Малта. Много яко, датират го 2000-на преди Хр.

5. На връщане оттам, на спирката четем странна декларация

6. Светилището в с. Гърло. Също много древно и загадъчно - например, от 12 в. пр. Хр./културата "нураги"/

7. Мандарина на прозореца на манастирската църква, Паля /Сърбия/

8. с. Ерул, изоставено училище

9. Рилският, в опит за небаналност

10.

Занимания с нефундаментална наука

1. Много интересно се променя телефонният разговор, ако при вдигане на слушалката, вместо безсърдечното "Да!", дистанцирано-учтивото "Да моля?" или невъзпитаното "Ало!", просто излаеш: "Бау!" 

Ефектът е подчертано дяснохемисферен - хората не чуват лая, защото е непредставимо някой да лае по телефона или отсреща да им вдига куче, но нагласите на лаещия /по-нататък в текста - "лаюн"/ прескачат психологическите защити и отиват директно в килера, където е на склад емоционалната когниция. 

2. Какво се променя? Преди всичко, нараства семантичният потенциал на говорещите /по-нататък в текста - "лайкове"/. Като начало, след "Бау!" /по-нататък в текста - "Бау-ефект"/, разговорът се алтернира, появяват се изрази като "Видите ли", "Боя се, че...", "По-добро не би могло и да бъде, но...", etc. 

3. Изреченията стават по-дълги и сложно-съставни, хората влизат "в капана на по-малкото зло" /Мерло-Понти, "Око и дух"/, срещаме сложни наклонни словоформи - "бихте ли бил така добър да..." и "не бих бил толкова сигурен, че...". Не са редки и старинните падежни флексии, дативус /негиращ!/ - "Нему не са нужни обяснения, той си знае своето", генитивус - "Ней трябва ново палто".

4. На фона на изплувалата коректност и даже консонатизъм, интересни модулации търпят и ругатните. Те най-често се евфемизират до "Поврага" /устар./, а при работещи или живеещи в чужбина - "Карамба" - за централноамерикански и островни държави, "Коньо" за испаноезични, "Фък дъ систъм" в панамериканските диалекти, "Мерд" за франкисти. Герундият /"ficke-ficke" на немските автори/, също става предпочитана комуникативна форма и дори норма.

5. Разбира се, някои школи, без нужната задълбоченост в проблема, приравняват "Бау-ефекта" към когнитивния дисонанс - по-аналогичен начин настъпва объркване и срив на експектациите, след което скриптът на реципиента /по-нататък в текста: "облайваният"/ е разрушен. Мисля обаче, че след обнародването на най-новите данни в психолингвистиката /вж. Слама-Казаку - "RESPONSE-ABLE: Empower for Action or as a Victim?" - непреводимо/ и невросемантиката, /вж. Майкъл Хол: "Непоемане на отговорност чрез мрънкане и разговори за политика"/, тези учени трябва да ревизират схващанията си.

* Брьогел-стари, "Глупаци и шутове"

Пием чай при Лудия шапкар

Един от върховите епизоди в Алиса от различни художници. Нима не е подходящо?

0. Снимка на един от многото косплеи

1. Ясен Гюзелев

2.

3.

 4. Fernando Falcon

5.

6. Polina Bacenko

7. Bob Doucette

8. Salvador Dali

9. Denny Kotian

10. Disney

11. Dominic Murphy

12. Dominic Murphy

13. Gianfranco Spione

 14. Tim Burton /филмът/

15. Тамара Назирова

16. Ralph Steadman

17. Shelley Davis

18. Джон Тениел - в оригиналното издание

19. Trevor Brown

 20. Willow_san

21. Зелда Фицджералд. Да, същата.

22. Генадий Калиновски

край

Важни указания за художници

1. В "Препарирана акула за 12 милиона долара" /"The $12 Million Stuffed Shark"/ на Дон Томпсън има интересни наблюдения за продаваемостта на произведенията на изкуството. Очевидно, това са банални за всеки художник открития, но мене са интересни. И така: 

- ярките цветове се продават по-добре от пастелните

- хоризонталните композиции се продават по-добре от вертикалните

- голо тяло е по-скъпо от облечено

- голо женско тяло е по-скъпо от голо мъжко тяло

- сюжетните платна се продават по-добре от пейзажите

- натюрморт с цветя е по-скъп от такъв с плодове

- розите са по-скъпи от хризантемите

- спокойната вода увеличава стойността, бурната вода я намалява 

- корабокрушенията са още по-евтини

- картините с породисти кучета са по-скъпи от такива с безпородни

- състезателните коне са по-скъпи от впрегатните

- ако в картината присъства дивеч - колкото по-скъп е ловът му, толкова по-скъпа е картината, например - ловът на пъдпъдъци е три пъти по-скъп от лова на патици

- портрет на привлекателна жена или дете е по-скъпа от такъв на възрастна жена или несимпатичен мъж

- картини с крави никога не се продават на добра цена

Според Брет Харви, шеф на отдела за съвременно изкуство в "Кристи", картините могат да се разпределят по продаваемост и цветово, ето - от добра към лоша: червено-бяло-синьо-жълто-зелено-черно.

2. Ето че се оформи идеалната картина: хоризонтална композиция, ярки цветове, предпочитаме в червено, бяло, синьо, да не е пейзаж, да е спокойничко. Може ловна сцена с дивеч, /например лов на папагали - рядка птица/, с ловни кучета /от породата "акита" - всяко струва колкото гарсониера/. От близката гора да наднича красива гола жена, яхнала породист жребец. Вляво, /на средния план/ - спокойно езерце, красиво обрамчено с рози. Всичко това, в една разкошна позлатена рамка и сме готови за Сотбис.

*на сн. Оксана Сахарова. Музите на Алфонс Муха, порцелан.

Към Керкини

0. Някой ще си каже: това копеле съвсем спря да ходи да си наглежда птиците. Толкова му беше хъсът славянобългарски. Не е вярно, наглеждам ги редовно. Опекунствам две езера - Вистонида и Керкини, не е лесно.

Тръгнах по тъмно. Имаше чудесна, плътна мъгла след Владая, която около Кресна се естетизира - минаваше ниско над мен на талази, а като изгря слънцето за миг даже порозовя. Но как да я гледам без да изляза от шосето и да падна в Струма - не става.

Наистина се стига по-бързо до границата сега - 100 км до Благо е магистър, после 60 обикновен път и след Сънданс - пак магистър - 20 км.

По пътя хапнах една травъл баница в Екото на Кресна. Купих си и малко джънк за деня; съвет: може основното да ви е пуканки, а десертът - някои от многото видове гмо-бисквити на Милкана. Фъстъкът е подходящ, но в бензинките е скъп. Границата - празна, минава се тутакси. Магистърът за надолу още не е готов, но толовете са сложени и чакат всеки момент да те таксуват. Последни безплатни дни, копеле.

Езерото. Като ходиш край брега, винаги е едно и също, да не се повтарям -  лебедите - /ален делоните на птичия свят/ те пускат сравнително близко до себе си - на 50-тина метра, а по-скъпите птици /чапли, корморани, Моникабелучи/ - на 100 - 150 метра.

1. Ето два лебеда, единият - перверзник

2. Кормораните са малки, силно хистеричави птици, постоянно нещо пищят и си пляскат с крила като Дучета. Обикновено прислужват на благородничките - чаплите. Тук са спокойни.

3. Два корморана, лебед и друго животно

4. Чаплите са нежни, бели създания, романтично вглъбени в себе си или в книжка с поезия /Дикинсън, предполагам/. Понеже в природата, ако се отдадеш прекалено на нежно бленуване, ще те изядат, кормораните, дали доброволно или не, се наемат да са им охрана. Тук специално – на задния план - копнежна чапла, чак флу, а отпред – контрастна, делова чайка я наглежда

5. Е, красиви са, няма спор

6. Пеликаните са нещо като мечките на умерения пояс - най-големите птици в района. Те са овладяни, не много емоционални ладии, пускат те сравнително близо, а като им досадиш, без простотии, спокойно се изтеглят навътре в езерото. Няма нервност при тях, затова ги харесвам. Най-често са на двойки или групи, мълчат си. Щастливци.

7. Понякога обучават млади кресливци

8. Най -луксозните птици, пернатите моникабелучи /според мен/, са едни огромни кафеникави старфайтъри, които по никакъв начин не ти позволяват да ги видиш на спокойствие. Изникват внезапно от нищото и докато се натуткаш ги няма. Понякога даже виждаш само прелитащата им сянка на земята.

9. Грабливките на пръв поглед изглеждат високомерни, понеже стоят сами на върха на дървото, но те пускат сравнително близо до себе си.

10. Серенгети не трябва да загине

11. Това не е врабче. Невестулка?

12. А какво ще кажете за това, а? "Бъфало солджър", както пее Стиви

13. Социални мрежи

Край