Хоби

Вчера се разминах с двама на плажа, облечени в черни странни костюми като извънземни. Приветливо поздравиха. Като се отдалечих малко, се обърнах и видях как внезапно влязоха в морето, стигнаха почти до гърдите във водата, извадиха въдици и замряха. След около два часа бяха още там. После се стъмни и повече не ги виждах. Предполагам че се бяха вкочанили.  Тази сутрин студът доста пощипваше  но вятърът беше отслабнал. Загрижено отидох  да видя  какво става с тези хора, обаче ги нямаше там. Дали морето ги е отнесло навътре или просто са си тръгнали към полунощ? Ето това наричам аз хоби.

P.S. Живи са, преди малко пристигнаха с малка количка и сега обличат скафандрите отново. Ще повтарят подвига.

Украси

1. Когато със Сашо украсявахме стаите с наличните гирлянди и панделини (панделки, итал.), на няколко пъти и двамата усетихме, че сме на милиметри от опасността да получим една доста семпла визия,  като цяло несъответстваща на патоса и еуфорията около светлия празник. Странните места, на които ги закачихме, донякъде подсказваха интенции за оригиналност, но в зачатък. In other words, рискът от баналитет си оставаше висок. 

2. Почти едновременно ни хрумна изходът - да украсим банята и тоалетната. Първо се сетих аз, а Сашо добави, че отдавна искал да ми предложи, но нещо го възспирало. И наистина, когато тези славни и незаслужено дискриминирани интимни стаи получиха своите сочнозелени, искрящи с благородните оттенъци на пластмасата гирляндини, те веднага се превърнаха в разкошни и приказни палати. И как скромното вертепче, което конструирахме под мивката с ясла, магаренце и агънце приятно законтрастира с витлеемска непринуденост, и как мигом се преобразиха тези, по принцип непретенциозни помещения!

Предколедни предразсъдъци

1. И аз като всички чакам да настъпи Коледата, плахо симпатизирайки на брат му на Кърт Вонегът, дето на учтивия въпрос какво чувства преди светлия празник отговорил, че винаги в такива случаи се чувства сякаш го бият по главата с гигантски, пълен пикочен мехур. /Ники, used by permission/;

2. И щях още да си бленувам в светла пренатална тъга, но попаднах на добра статия в Бритиш джърнъл ъф медисин (BJM). Предполагам са отворили раздел "Веселата наука" и виждам следното заглавие: "Употреба на парашут за предотвратяване на смърт и опасна травма при скачане от въздухоплавателни средства: рандомизирано контролирано изследване"

3. Явно и аз, като доста хора, съм бил жертва на предразсъдъка, че парашутът може да ти спаси живота когато скачаш от самолет. Авторите научно доказват, че изобщо не е така и фактически разбиват този мит на пух и прах (dust and down, англ.);

4. Експериментът е прост, но много ефектен - изследователите събират група хора, които ще скочат с истински парашут и контрола - тези ще скочат с празна раница на гърба (North Face, както уточняват). За да се избегне смъртта на контролата (а според авторовата хипотеза и двете групи няма да оживеят), а и заради липсата на достатъчно желаещи да скочат без парашут от 9 км, се наложило, експериментът да се проведе на стациониран на земята малък самолет, т.е. скача се от 60 см височина, при скорост 0 км/ч. Това не е голям проблем - просто след това, получените данни се екстраполират (статистиката предлага напълно надеждни методи) и се вижда какво би станало, ако тези клетници бяха скочили от 9146 м при скорост 800 км/ч. 

Инвестигейтърите получават вълнуващи резултати: процентът оживели в експерименталната (с парашути) и в контролната (с празни нортфейски на гърба) група, е еднакъв. Следователно - от парашутите няма никаква полза;

5. Не бих коментирал, но имам някои забележки към дизайна на експеримента. Желателно е този вид изследвания да са слепи или двойно слепи - не е коректно изследваните да знаят имат ли парашут или ще скачат с празна раница, репрезентативността на групите също куца - хубаво е да се включат и деца, както и много възрастни хора - те са по-лекички и съответно при падане отвисоко, биха дали различни резултати. Има и други методически грешки, но засега стига и това.

Ново видео

Гледах последния на братя Коен ("Балада за ....") и силно се вдъхнових. Бързо взех какъвто имах видеоматериал и спастрих клип, несъмнено силно повлиян от творчеството на братята. Техният е за каубои и се стрелят, моят е за биволи и има по-скоро възпитателен характер, като всяко изкуство, впрочем.

Trivia 2

1. Гледах интервю с оперна певица и тя каза, че италианската романтична опера иска по-силни гласове и вибрато, докато бароковата изисквалa по-тънко вибрато, etc.

2. По същия начин, някои хора ти задават въпрос, явно молещ по-задълбочено обсъждане и като започнеш да им излагаш тезата си, виждаш как те се затварят и изключват, опитвайки се да те върнат към началото - пич, дай да го минем като small talk. Хем внимавам да не съм резониергефюлщрасен (от горнонемски: всезнайко-резоньор), нали всички искаме малко щастие или 15 минути слава (т.е. същото). Да, внимавам много - да не взема да ги отблъсна още в първата минута, а не в третата, както е редно, но явно в 01:21 точно това се случва;

3. А има едни други, дето категорично произнасят още в началото: "Виж сега..." и по-нататък ти обясняват "как е всъщност" и то за неща, за които си прочел 32 различни хипотези и всички разтревожено са се чудели до ден днешен, коя да им е работна;

4. Има и едни трети, неспокойни натури (може би даже натурфилософи), които... не, я по-добре да спра дотук. Защото, в староиндийския епос си е казано: личното мнение е като задника - всеки го има, но не винаги е необходимо да го показва

* сн.: Xaris P

Културни модели

Майка помакиня с децата си пътуват в теснолинейката. Момиченцето е облечено явно с най-хубавата си рокля, предположих, че отиват на сгляда, но казаха, че отиват на гости, каквото и да означава това. Снимки с телефон.

Първи кадър - полуевропейско разположение

Втори кадър - майката разбира грешката си

Трети кадър - традиционно разположение

Фотоизложба, art

Бях тука на една изложба на Роджър Балън. Изпитах чувства подобни на Ана Карениновите към ЖП-транспорта - хем го искаш, хем те плаши. Направих и видео, двете снимки са от него.