Импосибъл

1. Не е възможно, казвам си понякога зимъска, през февруари някъде да не шумят листа, да не духа откъм скалите топъл мистрал, да не е +16 и водопадите да не искрят на краткото, но топло слънце. Не е възможно.

2. Веднъж стоях край морето долу, на Левкада и му броях оттенъците. Докарах ги до седем и един осми, за който не съм съвсем сигурен. На Бахамите (или още Бахмаами, както са по-известни тук), били дванайсет, но как да стане да ги преброя и там - nie viem (от полски: не знам)

3. Пак ме тегли към блатата в делтата на Аксиос/Вардар. Понякога си мисля, че съм негър, поддал се на аболиционистки внушения да избягам от плантацията си и да одя да се крия в храсталака. И вместо да нося разни обективи и др. тежки глупости, да взема китара и да вия делта-блусове там, в пущинака. И като повия достатъчно, да ме усетят хедхънтърите или както там се казват ловците на роби и да дойдат да ми вземат китарата и да ме върнат да им бачкам. А тъкмо си купих винетка. Специална, за роби - робовинетка. Като си тръгвах от бензола, пожелах на момичето успех. Какъв успех се има предвид, никой не знае. Аз имах предвид успех в продажбите на винетки, тя - да си хване най-после подходящ приятел. Но може и да е точно обратното. Не, никой не знае, както някъде отбелязах.

Инфинити за героите

1. Веднъж един приятел предложи да си направим вечен огън, по аналогия с някакъв видян от него такъв. Той беше доста по-интелигентен от мен - знаеше думи като "хекатомба" и "Геена" и разказваше интересно как протича усреднен полов акт, като го помолиш, та затова го слушах. Изкопахме яма на поляната в Борово, дето сега е Била и се заехме с обичайните задължения на хора поддържащи вечен огън. 

2. Времето беше есенно, влажно и кално. Наблизо минаваше пътеката за 121-во училище и родителите развеждащи децата си, постоянно ни се месеха в личния живот с досадни забележки, от простонародно-фолклорното "не си играйте с огън, ще се напикаете", до по-интелектуалното "ей, че запалите нещо, веднага го загАсете!"

3. Някой по-простоват би се смутил, но ние бяхме подготвили нелош работническоселски отговор: "няма да загасим вечния огън на героите!". Беше някъде 74/75-та и битовият сюрреализъм пулсираше неудържимо в дискурса на ежедневието

4. На другата сутрин, тъй като не осигурихме нощно дежурство, имаше мъничко жар, но вече нямаше какво да горим. Приятелят ми, донесе отнякъде огромна розова кукла и предложи да я жертвопринесем. Жарта беше едва-едва и за да не я задушим, първо откъснахме главата и я метнахме. Първоначално нищо не се случи. После пламна косата, отдели се черен дим и огънят обгърна кукленската глава. Тя започна да се топи и неочаквано смени няколко мимики, преди да изчезне в дима.

- Ей, каза приятелят ми - направо Геена бе!

5. После той отиде да учи седми клас в друго училище и пътищата ни се разделиха. Запомних "Геена" за всеки случай.

Фаюмските портрети

Един от малкото начини да видим как са изглеждали съвремениците на Христос, при това - убийствено реалистично.
- рисувани са I - IV в., в Египет
- предназначение: погребално - изготвят се приживе, стоят в някой гардероб и чакат, като умре човек - слагат се на лицето на мумията му
- открити са в Либийската пустиня през XIX в., първоначално в оазиса Фаюм,
- до момента са около 900
- техника: енкаустика - разтопени восъчни бои, по-късно - темпера
- използват се само 4 цвята - черен, червен, два вида охра, фонът е с позлата

Сатурналии, терминалии

1. Някога, когато бях още маруля и не знаех, че не е бонтон да се криеш зад термините (да, спестяваш си маса писане/описване, но току множиш същности), много се чудех на думичката "шизофрения". Към “шизо” нямах претенции - немски вариант на гръцкото “схизис”- разцепвам, но  тази “френия” ми беше силно подозрителна. Приемаше се, че ще е  "душа". А откъде тази близост с nervus phrenicus - диафрагмалния нерв? В речниците дават и второ значение на “френия” - преграда, т.е. латински прочит на гръцкото “фрагма”. Затова винаги като се окажа на яз. Керкини и вляза в кръчма “Στο φράγμα" (Sto fragma, При Стената), ми става ендорфинно-енкефалинно. И каква е тази разцепваща се стена, какво изливаме и къде, пипъл? 

2. В медицината, като навсякъде, ако нещо не ти е ясно - търсиш в митологиите, там са всички прекрасни, работещи до ден днешен обяснения, често сервирани в пряк текст. Нещата са прости и троични - френикусът (диафрагмата) разделя долното, мръсното - храносмилане и пол, от горното, възвишеното - сърце и бял дроб. Сърцето е резервоар на емоциите, в белия дроб (пневмата) е духът, (срв. Бердяев: Достоевски е пневмолог, не психолог). На изпроводяк, не забравяме и небцето (palatum), отделящо най-ужасната третина - HM The Brain. Един даже измисля за там суперего.

3. Небцето и Янус. По-сложно е, да поработим с цитати. Варон („най-начетеният от всички римляни“, според Св. Августин), използва “hiatus” - празнина, за да обясни сливането на Янус със света: “Казват, че статуята има две лица - отпред и отзад, както вътрешната празнина на устата, когато я отваряме наподобява света (затова гърците го наричат “hiatus”, a латинските поети “palatum” - небе), а от нея има един изход навън към зъбите и друг - навътре, към глътката”. Подобна етимология използва и Марк Месала (според Макробий в Сатурналиите): “Той (Янус) всичко сътворява и чрез него управлява. Той свързва тежката и стремяща се към дълбокото, разпадаща се същност на водата и земята с леката, насочваща се към безкрайните висини същност и природа на огъня и въздуха, разполагайки около тях небето. Тази величава небесна сила съединява две неприличащи си същности”.

4. За Янус - от ianua (врата) и janus (вход с арка) - пазител на вратата и на всяко начинание, отваря и затваря всичко случващо се.

Ватикански специфики

1. Когато след мен се затвориха вратите на големия спорт, (след драмата с кърлинга) и все още не бях решил да изкарам медицинските курсове, един познат ме насочи (с направление) към Папския Григориански университет, поне нещо да завърша. След втори курс се махнах - манастирът тесен за мойта душа беше, но с един колега-студиозус  (капуцин), записахме някои характерни шеги на преподавателите ни, чути на лекционибуси, семинариусите и екзаменидите;

• Всеки път, когато пратя някого в библиотеката да ми донесе книги, се чувствам като папа Урбан II, изпращащ кръстоносците на поход: ще има сериозни разрушения, вие ще се върнете оцелели и накрая виновен ще съм аз.
• Помолих доминиканците да не сядат заедно на първите банки - започвам да се чувствам като обвиняем в съда на Инквизицията
• До изпитите остават две седмици. На ваше място бих започнал да имам някои предчувствия, както тамплиерите в нощта на петък 13-ти.
• Успокоява ме само това, че няма да съм сред живите, когато някои от вас бъдат ръкоположени за епископи
• На изпита ще поканя Негово преподобие отеца декан. Нека послуша блестящите ви отговори. Впрочем, не - на тази възраст това може да е опасно
• И не си въобразявайте, че като дойдете на изпита в раса, ще предизвикате у мен жалост. Впрочем, да, наистина ми е жал за Майката Църква
• За да определим възрастта на тази фреска, ще са ни необходими фреската, остър поглед, инструменти и да напишем в Гугъл: "Каква е възрастта на фреската, в която от устата на кит стърчат краката на някакъв човек?"
• Не искам никого да плаша, но ми се струва, че на влизане в тези проклети катакомби, бяхме два пъти повече
• Не пипайте плочите на стените, ако не искате после да натъпквате мъртъвците обратно.
• Защо непрекъснато пипате смартфоните си? Мислите, че на изпита оттам ще излезе джин? Няма как да стане - университетът ни все пак принадлежи на Ватикана

* илюстрация от "Пребогатия часослов на херцог дьо Бери", братя Лимбург, 15 в.

Трендове, тенденции, тендовагинит

1. Социолозите постоянно се инджойват с нови тенденции. Преди беше “леле, колко рано се развиват децата” (акселерация), сега е “леле, колко са инфантилни съвременните младежи” (удължено детство). При милениалите (родени 1980 - 2000) и особено при сентинеалите (родени 2000 - 2010, ако правилно разбирам термина) не се наблюдавал стандартният конфликт "родители - деца" нито в низходяща, нито във възходяща посока, докато в отношенията родители на миленки и сентинелки към собствените им родители, конфликтът си стоял, както си е бил винаги;

2. Това, което с удоволствие виждам, че остава вечно: прелестната лекота, с която момиченцата обожествяват бащите си по всяко време на годината и колко трудно момченцата показват чувствата към майките си от определена възраст нататък;

3. От друга страна, Сашо (6 г.) и Делян (3 г.), когато става дума за бъдещи планове, с радост ми съобщават, че като пораснат, ще могат да си купят някои полезни неща и най-важното - ще могат да се оженят за майките си. Е така някак си, дооформяме тренда;

* сн.: Rafael Navarro

Докудрама за Априлци