Ватикански специфики

1. Когато след мен се затвориха вратите на големия спорт, (след драмата с кърлинга) и все още не бях решил да изкарам медицинските курсове, един познат ме насочи (с направление) към Папския Григориански университет, поне нещо да завърша. След втори курс се махнах - манастирът тесен за мойта душа беше, но с един колега-студиозус  (капуцин), записахме някои характерни шеги на преподавателите ни, чути на лекционибуси, семинариусите и екзаменидите;

• Всеки път, когато пратя някого в библиотеката да ми донесе книги, се чувствам като папа Урбан II, изпращащ кръстоносците на поход: ще има сериозни разрушения, вие ще се върнете оцелели и накрая виновен ще съм аз.
• Помолих доминиканците да не сядат заедно на първите банки - започвам да се чувствам като обвиняем в съда на Инквизицията
• До изпитите остават две седмици. На ваше място бих започнал да имам някои предчувствия, както тамплиерите в нощта на петък 13-ти.
• Успокоява ме само това, че няма да съм сред живите, когато някои от вас бъдат ръкоположени за епископи
• На изпита ще поканя Негово преподобие отеца декан. Нека послуша блестящите ви отговори. Впрочем, не - на тази възраст това може да е опасно
• И не си въобразявайте, че като дойдете на изпита в раса, ще предизвикате у мен жалост. Впрочем, да, наистина ми е жал за Майката Църква
• За да определим възрастта на тази фреска, ще са ни необходими фреската, остър поглед, инструменти и да напишем в Гугъл: "Каква е възрастта на фреската, в която от устата на кит стърчат краката на някакъв човек?"
• Не искам никого да плаша, но ми се струва, че на влизане в тези проклети катакомби, бяхме два пъти повече
• Не пипайте плочите на стените, ако не искате после да натъпквате мъртъвците обратно.
• Защо непрекъснато пипате смартфоните си? Мислите, че на изпита оттам ще излезе джин? Няма как да стане - университетът ни все пак принадлежи на Ватикана

* илюстрация от "Пребогатия часослов на херцог дьо Бери", братя Лимбург, 15 в.