Фънки бизнес

1. С прогнозите е толкова специфично. През 1837 в Таймс излиза бележка от неизвестен футуролог, че ако веднага не ограничат конския транспорт, към 1940 Лондон ще се покрие с 8-метров слой конски изпр. Не съм бил в Лондон, но мисля, че няма такъв слой. Или историята за английския аналитик в MI5, който при пенсионирането си след 47 години служба, казал: "Всяка година песимисти и паникьори идваха при мен със зловещи прогнози за начало на световна война и всеки път аз ги опровергавах. Сгреших само два пъти."

2. А ето тук няколко прогнози на фамозния Киел Нордстрьом (книгата е "Funky Business Forever: How to Enjoy Capitalism", 2007 - "Фънки-бизнес форевър: как да се кефим на капитализма":

• Информацията се увеличава така, че всяка сутрин се събуждаш по-глупав от снощи
• Ценността на висшето образование става нищожна. Знанието в академичния свят вече не е уникално, монополът е разрушен. Вече не ви трябва Харвард, за да може знанията ви да са на “завършил Харвард”. Ако преди 5 години такава диплома ви е давала достъп до всяка корпорация, сега тези знания са достъпни за всеки желаещ и физическата диплома е на изчезване. Ако сега решите да пестите за престижно образование на детето си след 10 години - не си губете времето. Университетите ще престанат да съществуват в сегашния им вид. Специализирани знания са необходими, но това не ви гарантира успех. При приемане на работа, първо се гледат уменията на кандидата, а след това го обучават на отношения с колегите му, а вече може да се прави точно обратното: първо намирате човек, с когото ви е максимално комфортно, а после го обучавате на професионални умения. Всеки може да стане профи, но не всеки може да ви е приятен като човек
• В основата на конкурентноспособността трябва да са емоциите и въображението. Питат Стийв Джобс защо Mac OS X толкова добра и той отговаря: "Направихме иконите толкова красиви, че да ви се иска да ги близнете". Нито дума за мегахерци и гигабайти. Затова, основният въпрос, който трябва да си зададат компаниите е: "влюбени ли сме (не просто харесва ли ни и симпатизираме ли им), а именно - влюбени ли сме в продукцията си, колегите и купувачите си? А те в нас?" Прост тест: колко клиенти за последните две години са си татуирали логото на компанията ни на бицепсите си? Ако Харли-Дейвидсън го постига за племето си, защо да не могат и другите?
• В новата парадигма всички сме лаици, но това създава възможности за бизнеса, защото се нуждаем от компании, които постоянно да затварят разрива между новопостъпилата информация и нашите знания
• Държавите умират като структури. След 50 години вместо 218 страни ще има 600 града. След 25 години няма да има Австрия, защото още днес Австрия, това е Виена и разни градчета наоколо

* сн. Martino Di Silvestro

Вeчеря на Капри

Тази снимка циркулира отдавна. Пише,че е правена някъде на Капри, не знам до каква степен е режисирана, но като съм виждал разни италиански местенца, сигурно е реална. Ако ми кажат: искаш ли да ти организираме една такава вечеря, но след това веднага ще трябва да умреш,  тутакси казвам: да, искам. После ще размисля и желанието ми делтовидно ще се разтече в куп въпроси:

- ще мога ли да избирам с кого ще съм на масата, че не с всеки искам?

- как ще разбера, че вечерята е към края си?

- кой ще дойде да ми каже да привършваме?

- а как точно ще умра след вечерята - на пълен ли стомах (което е вредно) или ще изчакат?

- ще има ли възможност за апелация (примерно, ако повърна изяденото пред свидетели, да не ме убиват)?

- кой ще знае за вечерята и за условието да умра след нея?

- няма ли, ако знаят, да ме гледат тъжно, а 3% даже да заплачат?

- няма ли това моето да им сговни прекарването (ако знаят)

- дали няма вариант да си организирам тази вечеря сам, без непременно да умирам?

- дали може да се предложи на някой друг да умре накрая, вместо мен (с информирано съгласие, естествено)?

- тия лимони да не вземат да ми падат на главата?

- мога ли да си откъсна един просто така?

- кога ще се състои вечерята, че не винаги мога?

- какво ще поднасят - какво ядене, а какво пиене?

- наистина ли нищо не се плаща?

- да не духа много от морето?

- ще мога ли да си говоря с хората, защото италианският ми е слаб (въпросът е факултативен)?

Както виждаме - обичайните въпроси от жив към живи, все едно няма да умирам и освен това, някак темата за смъртта постепенно се изхлузва. Въпросите също са прекалено много, може да се мине и само с един: Докога ще продължи вечерята?

Мумии в гардероба

1. Защо никой не ми е казал, че институциите са създадени за да потискат импулсите на хората,  да не ги избива (прекалено) на магично мислене. В това няма нищо лошо - с митове си обясняваме всички възможни ситуации в ежедневието. Задачата на добре функциониращите елити е да създават такива институции и да ги поддържат в добра форма. При пробив (т.е. при шантави елити или при криза), магичното избликва и започва да заема неподобаващо голям обем в общественото пространство

2. Естествено, общностите регресират, превръщайки се в архипелаг от детски градини. Най-търсени стават страховите сюжети, защото кое дете не обича да играе на “искам да ме плашиш”. А кой уплашен родител няма да се уплаши за детето си, за кого още? А кой нефелен елит не мечтае да управлява чрез страх? С любов ли да управлява?
3. От друга страна, на планетата живеят към 8 милиарда човека, външно изглеждащи доста симпатично и безобидно. Не искам обаче да си представя, ако изведнъж всички те станат способни да мислят

4. Само да не се окаже мизантропия това

* Египет, 1860 г. Търговец на мумии

Успешен и дебилен

1. Наскоро прегледах книгата на известен гуру, оплодител на щастливци (лайф-коучинг, самоусъвършенстване), въпреки че хич не обичам неща като селф-хелп, коучинг и пр. Казва се “Неограничена власт или изкуството да владеем себе си” (“Unlimited Power: The New Science Of Personal Achievement”), на Антъни Робинс.  Мернах някъде, че има възможност да посетя и семинар за около 10 000 долара (door price). Помислих си: по-добре книгата - хем ще придобия неограничен пауър, хем ще спестя за нова китара и обектив и най-вече - ще овладея себе си, at least

2. Книгата започва еротично (прев. мой):

“Слушах за него от месеци. Казваха, че е млад, здрав, щастлив и успешен. Гледах го докато напускаше ТВ-студиото, докато консултираше президенти, видях го да дебатира с диетолози, да обучава мениджъри, да работи със спортисти и деца с увреждания. Изглеждаше невероятно щастлив и влюбен в жена си, докато пътуваха заедно по света. И когато приключиха, те се върнаха у дома в Сан Диего, в замъка си с изглед към Тихия океан. Как стана така, че това 25 годишно момче, с гимназия, можа да постигне толкова много за толкова кратко време? Как от лузър, с наднормено тегло и никакви перспективи, той се превърна в здрав, уважаван човек с отлични възможности за неограничен успех? И, което ме изуми най-много беше, че това съм аз! „Неговата“ история е моята собствена.” 

По нататък, Тони споделя, че ако следвате няколко прости принципа и вие ще станете такива (със замък в Сан Диего и др.)

3. Това ударно дебилно начало не е случайно, то филтрира аудиторията. Ако прочете този пасаж и не ви стане смешно или повръщателно и продължите четенето, значи ще могат да ви втъкнат и останалите 460 страници НЛП-глупотевини за “неограничената сила”(в българския превод е “власт”) и при късмет, защо не и някое TED-че или семинарче за десет хилки. Ако не сте издържали, защото бегом към vomitoriuma (стая за повръщане в Др. Рим) - значи не сте в таргетната аудитория, филтрирахме ви, пипъл, няма щастие за вас

* на сн.: Лондон, 1877 г. Джентълмени пият бира

10 карикатури на Том Голд

Tom Gauld (c)

Бунюелови истории

1. Докато пише сценария на "Златния век"(1930), моят любимец Бунюел се скарва със съавтора си Дали, (на една вечеря опитва да удуши Гала - тогава жена на Елюар, но гадже на Д.). Филмът е скандален, свален е от екран (отново показан чак 1979), спонсорът - виконт Шарл дьо Ньоай* е заплашен с отлъчване от Църквата и как няма - във финала, след масивен цитат на дьо Сад, ("120-те дни на Содом") се появяват четирима персонажи, като един от тях силно напомня  Христос**. Майката на дьо Ньоай му забранява да движи с Бунюел и иска да ходи при Папата за прошка
2. Така финансирането на следващия филм - „Урдите, земя без хляб“- (1932) за хората в бедната Естремадура, закъсва. Не щеш ли, друг приятел - анархистът, художник и поет Рамон Асин печели от Коледна лотария и вместо да зарадва домашните си, дава парите на Бунюел. Поредният сюр - богаташки син-левичар ще снима филм за бедните***
3. Като начало, Бунюел купува кола ("за повече комфорт при снимките"). Бюджетът намалява с четвърт, Рамон се натъжава. После, Бунюел изписва от Париж оператора Ели Лотар с асистента му и за по-бързо, им плаща такси до Урдес, Рамон е огорчен по-силно
4. Особено приятно е, като четеш какви съмнителни от днешно гледище (бих казал непозволени) неща прави Бунюел при заснемането на някои сцени. За красивия обичай, "ергени яздят и откъсват главата на петел", Бунюел купува птицата и наема човек да разиграе сцената (самият Бунюел има патологичен страх от петли). При имитацията на коза, падаща от скала в пропастта, Бунюел просто я застрелва. Да не говорим за магарето, което по сценарий трябва да бъде жилено от пчели до смърт. Какво папие-маше, какви комбинирани снимки - Бунюел купува болно магаре и разрушава няколко кошера до него, насъсквайки по този начин жълто-черните стингери да го нападнат
5. Филмът завършва с фразата на беззъба старица: "Нищо не обнадеждава така, както мисълта за смъртта или четенето на Аве Мария", което си е Бекет-Йонеско отвсякъде
6. Филмът, естествено също е бил забранен за показване до 1965
_____________
* Виконтът има прекрасен навик - ежегодно поръчва филм за ЧРД на жена си. В случая, финансира Бунюел за филм какъвто сам си реши
** В "120-те дни на Содом", дьо Сад описва четирима развратници (аристократ, епископ, банкер и съдия), които се затварят в замък, за да изпитат най-висша сексуална наслада достъпна само в контекста на оргия. Екипът е отличен - 38 млади мъже и девойки, и 4 съдържателки на публични домове, които ще разказват възбуждащи истории
*** Но пък, да си спомним във "Виридиана" - каква прекрасна визуализация на вечния ляв блян - богатите си делкат парите с бедните и заживяват в любов и съгласие. Героинята настанява в имението си група просяци, след известно време те се пропиват, беснеят и вандалстват на фона на Хендел. На изпроводяк, за всеки случай се опитват да изнасилят благодетелката си
**** сн.: скрийншот от "Златният век"

Twiggy

Туиги, дето в 60-те подсказа на жените пътя към анорексията, вчера стана на 70