Бунюелови истории

1. Докато пише сценария на "Златния век"(1930), моят любимец Бунюел се скарва със съавтора си Дали, (на една вечеря опитва да удуши Гала - тогава жена на Елюар, но гадже на Д.). Филмът е скандален, свален е от екран (отново показан чак 1979), спонсорът - виконт Шарл дьо Ньоай* е заплашен с отлъчване от Църквата и как няма - във финала, след масивен цитат на дьо Сад, ("120-те дни на Содом") се появяват четирима персонажи, като един от тях силно напомня  Христос**. Майката на дьо Ньоай му забранява да движи с Бунюел и иска да ходи при Папата за прошка
2. Така финансирането на следващия филм - „Урдите, земя без хляб“- (1932) за хората в бедната Естремадура, закъсва. Не щеш ли, друг приятел - анархистът, художник и поет Рамон Асин печели от Коледна лотария и вместо да зарадва домашните си, дава парите на Бунюел. Поредният сюр - богаташки син-левичар ще снима филм за бедните***
3. Като начало, Бунюел купува кола ("за повече комфорт при снимките"). Бюджетът намалява с четвърт, Рамон се натъжава. После, Бунюел изписва от Париж оператора Ели Лотар с асистента му и за по-бързо, им плаща такси до Урдес, Рамон е огорчен по-силно
4. Особено приятно е, като четеш какви съмнителни от днешно гледище (бих казал непозволени) неща прави Бунюел при заснемането на някои сцени. За красивия обичай, "ергени яздят и откъсват главата на петел", Бунюел купува птицата и наема човек да разиграе сцената (самият Бунюел има патологичен страх от петли). При имитацията на коза, падаща от скала в пропастта, Бунюел просто я застрелва. Да не говорим за магарето, което по сценарий трябва да бъде жилено от пчели до смърт. Какво папие-маше, какви комбинирани снимки - Бунюел купува болно магаре и разрушава няколко кошера до него, насъсквайки по този начин жълто-черните стингери да го нападнат
5. Филмът завършва с фразата на беззъба старица: "Нищо не обнадеждава така, както мисълта за смъртта или четенето на Аве Мария", което си е Бекет-Йонеско отвсякъде
6. Филмът, естествено също е бил забранен за показване до 1965
_____________
* Виконтът има прекрасен навик - ежегодно поръчва филм за ЧРД на жена си. В случая, финансира Бунюел за филм какъвто сам си реши
** В "120-те дни на Содом", дьо Сад описва четирима развратници (аристократ, епископ, банкер и съдия), които се затварят в замък, за да изпитат най-висша сексуална наслада достъпна само в контекста на оргия. Екипът е отличен - 38 млади мъже и девойки, и 4 съдържателки на публични домове, които ще разказват възбуждащи истории
*** Но пък, да си спомним във "Виридиана" - каква прекрасна визуализация на вечния ляв блян - богатите си делкат парите с бедните и заживяват в любов и съгласие. Героинята настанява в имението си група просяци, след известно време те се пропиват, беснеят и вандалстват на фона на Хендел. На изпроводяк, за всеки случай се опитват да изнасилят благодетелката си
**** сн.: скрийншот от "Златният век"