1. За какво ми е да мисля - имам поне два пълни шкафа с мислители - един на работа и един вкъщи. Те да му мислят. Да не говорим, че вече тотално предпочитам светещите букви пред напечатаните, където също е пълно с мислители
2. Кубчетата са зададени и наредени от самата природа, от теб се иска да извлечеш смисъл, наблюдавайки ги и ако съвсем сгафиш - да ги пренаредиш в определени съотношения, да ги рамкираш, да им припишеш причина и следствие и др. Рамката позволява много по-изискани изказвания и даже концептуалност, в случай на нежелан диалог
3.Много ми прилича на готова картина, на която ти предлагат да дорисуваш каквото смяташ за необходимо. Понякога си мечтая за такива галерии, в които човек да има право да дорисува изложените картини. Отиваш, дават ти боички и четки (или си носиш, ако галерията е по-бедна), избираш си картина, към която ти се струва, че можеш да добавиш нещо важно и почваш. Постепенно галерията се изпълва с картини-трансформъри. Доколкото знам, засега това е забранено
4. Може би затова съм толкова як фен на дилетантизма. Той единствен ме удовлетворява с включеното в него любопитство и непрекъсната тяга към смяна на дисплеите. И най-важното - там никой не ти иска форма, само съдържания. Но след като си влетял в този Космос, мотивирай се, о Августейши, да разбереш логиката им. Тя е съвсем дилетантска - ще трябва да повярваш, че отсъствието на форма е едно от най-важните прояви на формата. Други неприятни идеи сякаш няма
5. Не може ли поне да ти разрешат да разместваш картините. Виждаш изложен Малък холандец, а до него - Нерочо ди Ланди. Чувстваш, че нещо не е наред. Проверяваш в телефона - както и подозираше - Куатроченто. Веднага нарочно откачаш Нерочо и го отнасяш при другите куатроченти и т.н.
6. Дилетантизмът иска известна подготовка единствено за първоначалното различаване на доброто от злото, после всичко е лесно за еднo истински (т.е. в настоящето) щастливо far niente. Kакто и самата дума обещава - от лат. delecto – забавлявам, радвам, възхищавам
* A. Монастирски "Клонче"