1. Понякога вечер като ходиш из центъра (наистина рядко) и изведнъж в някоя уличка виждаш да свети мъничък бар, явно уютен отвътре. Не помниш да го е имало, но като влезеш, виждаш как всички се държат сякаш винаги са били там. Но са някак неестествено статични, някак странно втренчени. Не се подвеждай. Най-доброто, което можеш да направиш е бързо да изпиеш едно питие, да оставиш рестото на бармана и да му кажеш няколко добри думи. След това, напусни това място. Знай: нито това е бар, нито този човек е барман. Не минавай оттам повторно, не извършвай тази грешка
2. Тези, които мислят, че човекът с бормашината в събота сутрин е архетип, а не реален съсед, са прави само отчасти. Трябва да сте забелязали - виенето идва дълбоко от земните недра, издига се нагоре като огнен стълб, прониква през етажите, влиза в мозъка и невроните ви заискряват. Това не е от снощния розов джин, не - това е празвук, съществувал много преди да се родите - вие и вашите предци. Това е Духът на входа. Той е обитавал там дълго преди строителите да го разтревожат с дълбокия изкоп, бетонобъркачките и Акт 16. После от безизходица се е заселил под сградата. Понякога ви идва на гости. Звъни винаги два пъти - късо и дълго. Приема облика на инкасатор за водомерите. Не го ли пуснеш, чакай отмъщение - борова машина или смърт
3. Понякога в центъра виждам бабички спрели на тротоара да хранят гълъбите с големи залци хляб. Тези бабички са родени много преди основаването на града. За гълъбите хлябът е страшно вреден и те като се нахранят умират. Извършвайки този ритуал, бабичките си осигуряват вечен живот.
* на сн.: библиотеката на абатство Санкт Гален, Швейцария
Няма коментари:
Публикуване на коментар