Дилетантизъм

1. За какво ми е да мисля - имам поне два пълни шкафа с мислители - един на работа и един вкъщи. Те да му мислят. Да не говорим, че вече тотално предпочитам светещите букви пред напечатаните, където също е пълно с мислители

2. Кубчетата са зададени и наредени от самата природа, от теб се иска да извлечеш смисъл, наблюдавайки ги и ако съвсем сгафиш - да ги пренаредиш в определени съотношения, да ги рамкираш, да им припишеш причина и следствие и др. Рамката позволява много по-изискани изказвания и даже концептуалност, в случай на нежелан диалог

3.Много ми прилича на готова картина, на която ти предлагат да дорисуваш каквото смяташ за необходимо. Понякога си мечтая за такива галерии, в които човек да има право да дорисува изложените картини. Отиваш, дават ти боички и четки (или си носиш, ако галерията е по-бедна), избираш си картина, към която ти се струва, че можеш да добавиш нещо важно и почваш. Постепенно галерията се изпълва с картини-трансформъри. Доколкото знам, засега това е забранено

4. Може би затова съм толкова як фен на дилетантизма. Той единствен ме удовлетворява с включеното в него любопитство и непрекъсната тяга към смяна на дисплеите. И най-важното - там никой не ти иска форма, само съдържания. Но след като си влетял в този Космос, мотивирай се, о Августейши, да разбереш логиката им. Тя е съвсем дилетантска - ще трябва да повярваш, че отсъствието на форма е едно от най-важните прояви на формата. Други неприятни идеи сякаш няма

5. Не може ли поне да ти разрешат да разместваш картините. Виждаш изложен Малък холандец, а до него - Нерочо ди Ланди. Чувстваш, че нещо не е наред. Проверяваш в телефона - както и подозираше - Куатроченто. Веднага нарочно откачаш Нерочо и го отнасяш при другите куатроченти и т.н.

6. Дилетантизмът иска известна подготовка единствено за първоначалното различаване на доброто от злото, после всичко е лесно за еднo истински (т.е. в настоящето) щастливо far niente. Kакто и самата дума обещава - от лат. delecto – забавлявам, радвам, възхищавам

* A. Монастирски "Клонче"

За децата в стил Бетълхайм

1. Малки, красиви, нежни, говорещи и движещи се свръхумни машинки, направени от истинска кожа, с малко несръчна моторика, но с бърза мисъл и брилянтни идеи, стига да си наблизо за да се вслушаш. И стига гордостта ти на всезнайко да ти позволи да ги изслушаш

2. Имат много повторения, което е аргумент да кажеш: “изнервяте ме, не сега”. Изнервят те, защото изглежда са по-умни от теб. И понеже са тотални смислотворци през цялото време докато са будни - изморителни са. Да не си стоглава ламя, да следиш непрекъснато променящата се нишка на разсъжденията им и да си вършиш и другата работа

3. Първоначално си мислех, че децата са създадени за да ти правят смешки срещу умерена грижа и шоколадов бонбон, но после разбрах, че това е само една минимална част от възможностите им, един дар, толкова ежедневен, че не си струва даже да го споменаваш

4. Докато ги слушаш и се замисляш за дискрепанса между 10-минутното чакане на тролея и твърдението на Д.(4 г.): “Чакаме тук цяла вечност” и ти просветва, че времето ти наистина си отива изпълнено със задължителни глупости, а Д. ти напомня, че той е на “ти” с вечността си и е загрижен, че пилееш своята

5. Но пък, който не се възползва максимално от тези носители на парадоксално знание и режеща протоинтуиция - просто си губи времето, честно

* сн.: Андрей Качалян

Логики в стил Хармс

Логика 1

Веднъж на гости на Аристотел дошъл приятелят му Теофраст. Аристотел седял на масата и ядял авокадо.

- О, анахронична закуска! - почтително отбелязал Теофраст - знаеш ли, че на старогръцки “анахронизъм” означава “срещу времето”?

- Дебил - отвърнал Аристотел - нали ние с теб говорим именно на старогръцки. Това, че ни превежда х.георгиев е илюстрация на изтънчена графомания. Но да ти се похваля: днес измислих, че две противоречащи  си съждения, не могат да са едновременно истинни. Вземи си авокадо - виж какви са едри.

- Благодаря ти, Аристотел - казал Теофраст и взел един плод. Само че, този изобщо не е толкова голям.

- Невъзможно е да е едновременно голям и малък! - разгневил се Аристотел - или е голям или е малък. Характер ли пак проявяваш?

Теофраст помрачнял. “Характери”, помислил си.

Логика 2

Веднъж Уайтхед влязъл при Ръсел (директор на Института по математическа логика), който нервно мятал дартс-стрелички по врата на секретарката си.

- Алфред! - казал Ръсел - време е и Вие да напишете статия по логика! Вече всички написаха!

- Е, чак пък всички? - недоверчиво промълвил Уайтхед.

- Гьодел написа, Чомски написа - отговорил директорът.

- Даа, наистина всички - промърморил Уайтхед. Изведнъж погледът му просиял - но тогава, ако всички вече са написали, значи и аз съм написал!

Ръсел се натъжил. “Проблемите на философията”, помислил си.

Логика 3

Рудолф Карнап седял на брега на един по-спокоен приток на Дунава и ловял слънчевки. До него се приближил един познат, също Рудолф Карнап.

- Вчера Гьодел написа статия за логиката - казал пришълецът.

- Не познавам никакъв Гьодел - отбелязал Карнап- рибарят - а след като не познавам никакъв Гьодел, то статията е написана от кого?

- От никого - промърморил Карнап две.

- А "никой" може да напише какво?

- Нищо - съвсем се разстроил навлекът Карнап.

- Това се опитвам да ти докажа.

“Логически синтаксис на езика” - помислил си двойникът.

* сн. Arno Fischer

Джаз и инициация

1. Почти единодушно приемат, че пиесата "Giant steps" ("Гигантски стъпки") на Колтрейн не е създадена за публика. Това е "музикантско парче" - музиканти си го свирят, те му се кефят, те му се чудят. Някои дори смятат, че това е пиеса-инициация - джазмените от 60-те насам, е трябвало да могат да я свирят и импровизират върху темата, т.е. да минат през "ритуала GS", за да бъдат признати от Динозаврите (които естествено са мъже - свирещи жени в джаза практически нямало)

2. Звучи хуманно - стига вече онези ужасни обреди дето те водят в гората, живееш там месец в скотски условия, правят ти боди арт, обрязват те и т.н. за да се върнеш обратно в племето с права на половозрял и възможност да пипаш жени и те теб

3. Като става дума за жени (винаги са наоколо), критиците отбелязват колко силно тази пиеса привлича мъжете-джазмени и по никакъв начин не успява да грабне вниманието на жените изпълнителки. Имах някои догадки, но в един текст за Колтрейн го видях съвсем изчистено, без смрадливи психологизми. Авторът - пианист и преподавател, беше питал две свои колежки-саксофонистки какво мислят по въпроса и беше получил кристално чист отговор:

„Това е нещо мъжко“ (‘It’s a guy thing’). „GS“ не ме привлече емоционално. Става въпрос за чиста техника. Това е типична композиция, служеща за състезаване с други музиканти, за да се види кой е най-добрият. Тя задейства конкурентния инстинкт, който е много по-силен при мъжете, отколкото при жените. Личното ми мнение е, че жените по-често се състезават със себе си, отколкото с другите. С мъжете е обратното.”

4. Сега се замислих, кои ли са парчетата-инициации в рока? Едно от тях, за кварталните китаристи по мое време беше "Магистралата" на Пърпъл ("Highway star"). Отказвам на "Smoke on the water" и на "Stairway to Heaven", търсим сложност, все пак. Сега инициациите са други

* горе: рисунка на Колтрейн, докато композира GS. Кварто-квинтовият кръг, превърнат в мандала

Neowisе

1. На един плаж чакам кометата Neowise, но се появиха облаци и не знам дали ще стане днес. А искам да я видя, защото следващият път щяла да се появи след 6800 години и надали ще имам възможност

2. Така е с всичко. Прозорецът на възможностите се отваря закратко и докато чупиш стойки, се затваря. Не е трагедия, естествено, изчакваш малко (6800) и опитваш пак

На сн. е Велека

Pollutезация

0. "Ако не се интересуваш от политика, тя ще се заинтересува от теб." Афоризмът е читав. Въпросът е тя какъв път към сърцето ми ще избере

1. Попаднах преди време на интересни текстове на политолога Дениъл Трейсмън (Daniel Traceman), например този: Democracy by mistake: How the errors of autocrats trigger transitions (2020). Той анализира 201 случая на демократичен преход (transition) в световната история за периода 1820 - 2015 г., за да види в какъв процент демократизацията е резултат от "съзнателен избор на авторитарните елити". Получава 28 - 33% и едни 5% погрешност, поради различните дефиниции на “демократичен преход”. Всички останали случаи (64 - 67%), според Трейсмън, се обясняват с погрешни действия на диктаторите (гафове, blunders)

2. Грешките им са два типа:

- информационни (mistake of information) - диктаторът приема вярно решение на базата на неверни данни

- грешни решения (mistake of calculation) - информацията е коректна, но той взима несполучливи решения

3. Трейсмън смята, че грешките са причинени от:

- Високомерие (hubris) I тип   - игнориране на предупрежденията, неефективно използване на репресии. Следва сваляне на диктатора в резултат на масови въстания (Луи-Филип, Франция, 1848 г.). Това са 13% - 17% от случаите на преход 

- Високомерие II тип - диктаторът инициира избори или референдум, очаквайки всенародна обич, но ги губи (Пиночет в Чили, 1988 г.) - 24% - 29% от случаите

- Военна авантюра - диктаторът започва война и я загубва - 6% - 9% (Галтиери, Аржентина, 1982 г. - десантира на Фолклендските острови и губи войната и властта)

- Провеждане на частичните реформи - диктаторът губи контрол над инициираните от него реформи. Най-популярният вид грешка - 30% - 34% (Горбачов)

- Да се довериш на предател - авторитарните елити предават властта на лидер, оказал се впоследствие скрит демократ (Хуан Карлос в Испания) - 7% - 10% от случаите

- Контрапродуктивно насилие - репресиите предизвикват мащабно недоволство (Украйна 2013). Честа грешка - 12% - 15% от случаите

4. Защо диктаторите толкова често и фатално гафят? Трейсмън предполага три причини:

- Общочовешки когнитивни изкривявания (тук влиза любимият ми confirmation  bias)

- Характерови особености на диктаторите

- Проблеми породени от авторитарното обкръжение

Към първото: свръхоптимизъм, свръхувереност, Ефект на щрауса и илюзия за пълен контрол. Професионална болест на диктаторите е високомерието, самоизолирането от лошите новини и критиката, и предразположенoстта към предразсъдъци - при взимане на важни решения те често се съветват с врачки, астролози и т.н. Лишени от възможност за безопасно пенсиониране диктаторите физически и умствено стареят, но продължават да управляват страните си. Фактор е и пагубното влияние на авторитарната среда - недостоверност на общественото мнение - дори при качествени социологични проучвания, респондентите, крият истинските си предпочитания

* сн.: Погребална Барби-естетика (Москва, 2009, музей за съвременно изкуство "Винзавод"

Дискразия

Срещнах изследване - Morbid Curiosity and Media Preferences During a Pandemic твърдящо, че хората харесващи трилъри, зомби-апо и т.н. били надарени с “морбидно любопитство” и поради вродения си професионализъм в издирването на мрачни факти, били по-добре психологически  подготвени за пандемията и последствията от нея. Аз съм фен на по-меките любопитства - обичам зловещи градски легенди, ето:

1. Понякога вечер като ходиш из центъра (наистина рядко) и изведнъж в някоя уличка виждаш да свети мъничък бар, явно уютен отвътре. Не помниш да го е имало, но като влезеш, виждаш как всички се държат сякаш винаги са били там. Но са някак неестествено статични, някак странно втренчени. Не се подвеждай. Най-доброто, което можеш да направиш е бързо да изпиеш едно питие, да оставиш рестото на бармана и да му кажеш няколко добри думи. След това, напусни това място. Знай: нито това е бар, нито този човек е барман. Не минавай оттам повторно, не извършвай тази грешка

2. Тези, които мислят, че човекът с бормашината в събота сутрин е архетип, а не реален съсед, са прави само отчасти. Трябва да сте забелязали - виенето идва дълбоко от земните недра, издига се нагоре като огнен стълб, прониква през етажите, влиза в мозъка и невроните ви заискряват. Това не е от снощния розов джин, не - това е празвук, съществувал много преди да се родите - вие и вашите предци. Това е Духът на входа. Той е обитавал там дълго преди строителите да го разтревожат с дълбокия изкоп, бетонобъркачките и Акт 16. После от безизходица се е заселил под сградата. Понякога ви идва на гости. Звъни винаги два пъти - късо и дълго. Приема облика на инкасатор за водомерите. Не го ли пуснеш, чакай отмъщение - борова машина или смърт

3. Понякога в центъра виждам бабички спрели на тротоара да хранят гълъбите с големи залци хляб. Тези бабички са родени много преди основаването на града. За гълъбите хлябът е страшно вреден и те като се нахранят умират. Извършвайки този ритуал, бабичките си осигуряват вечен живот.

* на сн.: библиотеката на абатство Санкт Гален, Швейцария