Фрагм. 10-20

1. Една позната педагожка ми обясняваше преди време, че “съзнанието, това е едновременно алгоритъм, процес и резултат” и после се чудеше защо не искам да общувам с нея никога повече. Добре де, аз как успявам да се сдържа да не кажа на някого, че “ябълката е едновременно плод, изяждане и хрупкане”, а тя не може? Платон ми е амикус, но Окам ми е sed magis амикус

2. Има един инвариантен приказен сюжет - безразсъден странник нощува в крайпътен замък (естествено, омагьосан) и там му се случват разни опасни неща, които бързичко изстъргват патината на самодоволството му. И без това измъчен от идиотски стилизираните си флашбеци от детството, нещастникът неочаквано бива натоварен с мисия и принуден да тръгне да геройства

3. Човек с мисия. Мъж с мисия, жена с мисия - безпокоят ме не толкова заради дефолтния фанатизъм (който знаем, предполага непрекъснато удвояване на усилията при смътен спомен за целта на тези усилия), а защото тя силно стеснява изборите ни. Да не говорим за пряката асоциация с мисионерската поза, грубо свиваща спектъра от възможности в ежедневието ни и неминуемо тикаща ни в ръцете на ригидността. Която пък, билийв ми, винаги върви ръка за ръка с фригидността. Така, лишени от последни капки обаяние, вътрешно блокирани при неспиращо външно суетене, биваме доведени до неизбежната капитулация

4. Още малко и ще го докарам като Чоран. Или като Павзаний, знам ли

* сн. Vari Carames

Сериалност

1. Много харесвам актьори, които пишат хубаво, ето например Татяна Рудина как описва участието си в сериал:

“Веднъж се снимах в криминален сериал. Играех поредната мръсница - една изключително лоша жена. Прочетох репликите си, но не и сценария, защото нищо не му разбрах. Куп персонажи и всичките под подозрение. И ето, дойде моментът на класическата развръзка - всички се събират около масата и с помощта на проницателен детектив, накрая разбираме кой е престъпникът. Събрахме се доста хора, повечето се виждахме за пръв път, защото всеки се беше снимал само в своите сцени. Започнах тихо да питам околните, кой е убиецът на Жана, заради когото играем всичко това. Никой не знаеше, абсолютно никой, което беше доста странно, защото убиецът явно бе сред нас.

    Актьорите идваха и си отиваха, кой от репетиция, кой от снимки, затова ни снимаха локално. Тоест, насочват камерата към теб и записват всичките ти реплики и реакции наведнъж. И ето, застанах пред камерата и режисьорът започна да командва: “Погледни към вратата! Обърни се рязко! Нервен смях! Погледни с омраза към Иван! (не знаех кой е Иван и защо трябва да го мразя) и т.н.

    А аз все разпитвах в паузите кой е злодеят-убиец? Но никой не си признаваше, докато не отидох при асистент-режисьора и не го попитах директно: “Кой уби Жана?” На което той ми отговори: “Ти си, ти я уби!”

2. Като при Достоевски:

“Расколников цял затрепери като пронизан.

— Тогава… кой… е убил? — попита той, неиздържал, със задъхващ се глас.

Порфирий Петрович чак се опря на гърба на стола, като че неочаквано беше изумен от въпроса.

— Как кой е убил?… — повтори той, сякаш не вярваше на ушите си. — Та вие сте убили, Родион Романович! Вие сте убили… — добави той почти шепнешком, със съвсем убеден глас.”

* сн.: David Ferguson

Теле (в см. на Морено)

1. Винаги съм имал проблеми с целеполагането и как няма, нали, ако кажеш на нещо “Да” ще трябва да кажеш на седем други “Не”, а така изобщо не съм навит. Даже понякога се срамувам от себе си, особено когато сутринта кажа “да” (т.е. целеположа) на едно нещо, а малко след обяд ми скимва да кажа “да” на съвсем друго и тази моя коректност (вродена е), и започвам мъчително да се извинявам на първото, докато второто презрително ме гледа и чака да се заема с него най-после

2. Поради такова перверзно целеполагане или даже липсата му, всичко ми е толкова повърхностно; самият аз чувствам как нямам стабилност, няма я тази ригидност на образцовия епилептоид, започвам да се чувствам като уикипедия - знам за всичко, но информацията ми е с доста съмнителна достоверност. Няма как, налага се да ползвам точно този вид компетентност, състояща се главно от гифчета и кратки демотивиращи фрази, след като нямам друга

3. Това не е беда, мой си е проблемът, неприятно ми става само когато се случи да заразя някого. Как разбирам, че съм го инфектирал? Веднага си личи - питам го: “Как си?” и той, вместо да ми отговори с пращяща от здраве фраза, примерно: “Бачкам, копеле, много работа!” ми казва морбидното: “Абсолютно с нищо не се занимавам в момента и от доста време съм така”. Ако недай си боже, добави и “Допрял съм ухо до едни релси и ми се струва, че иде влак” - край, заразил съм го - станал е интересен. Уж внимавах, кога съм успял?!

* сн.:Olivia Locher

Лампи

1. Колко е хубаво, че дъщерите ми не бяха сляпо-глухи за неизказаната ми мечта да не стават лекарки или психоложки като порастат (знаете за перверзната квазифройдистка тяга към обладаване на бащината професия). Непрекъснато да правиш лимонада от маршируващите срещу теб маносани лимони изисква значителен ресурс. Освен това, без да съм сексист, в неминуемия ранен бърнаут, мъжете изгарят по-красиво от жените (но не по-екологично)

2. И някак си невербално, успях, (която успешност търся в ризомата на гениалността си) след като открих, че най-добрият начин да те разберат правилно е да не се родиш изобщо, да се въздържа от преки забрани за благородните професии. Може би малко повече сарказъм и скепсис, но винаги сред доверени хора и винаги спазвайки строг хекзаметър

3. Предполагам, не беше грешка и оня експеримент с двете лампи в затъмнената стая, в опита си да преподам (“да доцентирам” - терминът мой) нищетата на неточните науки: светвам първата лампа - "това деца, е Фройд"; светвам втората - "а това е Юнг"; отварям завесите и слънцето нахлува в стаята - "а това сте вие, съкровища мои!"

4. И като обикновен (селски) хитрец, винаги с асо в джоба - Випасана, ако се наложи

* ил.: pulpbrother ("Този портрет на баба и дядо ще стои тук идеално")

Чума от бубонки

1. Понякога кажеш някоя безсмислица само заради драматургията, примерно: "Сврачка закусва с отровни бубонки" и като почнат да ти уточняват - ама те не ядат отровни бубонки, да не е черен бъз, ама той не е отровен, ама той не е черен, а каква е тая сврачка и т.н. А си казал фразата, изключително само за да употребиш думата "бубонки", която от незнайни дълбини ти се е появила и ти е легнала на сърцето, и искаш нетърпимо да я изкажеш

2. Както някой би отбелязал - какво е думата - куп понятия без капка смисъл, но като почнат да си взаимодействат, майко мила! А когато (често) ми се употребява някаква дума, в случая "бубонка" и то така, че и друг да я чуе, как да процедирам?

3. Лесно е - тръгва се от думата, обвива се тя в някаква не прекалено безсмислена или сюр, граматически правилна фраза и си готов. Недай си боже някой да почне да изследва сложно-подчинеността, лексикално-гнездовостта, че понякога и субектност и търсят. Копеленца, за субектност аз мило и драго давам цял живот без умора,  искам малко чил, нека просто да произнеса безсмислената си фраза с любимата дума в нея (бубонка)

4. Иначе - и аз обичам Чоран и даже понякога започвам да го уча наизуст, за да мога като ме попитат нещо и аз да излъча чоранова фраза и те да си кажат "бахти пробива, бахти газлайтинга!" Така е, докато не откриеш, че и той, пичът пробива мощно по същия начин. Защо тогава да го наизустявам? Както казва молиеровият Журден: "Какво!? Значи аз четиридесет години вече говоря в проза без да знам?"
5. Ясно е, че ще продължа да започвам от думата, смисълът си нагласяйте сами, молим. Така ще имам и повече време да наизустявам Пиндар

Пиндар, Първа Питийска ода

Ако човек умее да говори

точно и стегне

във сбита форма изпитаното,

той ще избягва укорите

на людете. Защото

пагубното пресищане

притъпява острието на очакването.

Не дразни нищо друго повече

и не засяга хората в душата им

от туй, да слушат за славата на другите.

Но по-добра е завистта, не съжалението.

(прев. Борислав Георгиев)

***

* Ил.: pulpbrother. "Преди да Ви снимам, бихте ли ми казали кой град харесвате най-много: Содом или Гомор?"

Kurzschluss

Попаднах на интересна реклама: “Интензивен BDSM курс по немски език”:

БОЛКА. През страданието, ще научиш немски за 30 дни. Ще е болезнено. Ние ще ти създадем дискомфорт и ще ти продадем твоята болка. В течение на 30 дни ще ти сформираме навик да учиш немски всеки ден. Ще изпълняваш упражненията веднага и ще ни ги изпращаш по мейла. Ако не го направиш - ще те накажем. Ще те глобим или изгоним.

ДОМИНАЦИЯ и ПОДЧИНЕНИЕ. Никакви песни, танци, котенца, селфи и усмивки. Никакво “Учи, забавлявайки се”. Това вече не работи. Забрави за интересите си. Това, което ти е любопитно и те вълнува, изобщо не ни интересува. Ти си уморен, ние също. Ако искаш да научиш езика - сядай и го учи. Нямаш друг изход. Не използваме вълшебни системи, хипноза или халюциногени. Няма да те развличаме. Просто ще ти развържем езика.

ДИСЦИПЛИНА (No Vanilla). 30 дни/30 урока/300 минути дневно. Това е достатъчно за да ти създадем доживотен навик да учиш немски. Старай се по-малко, прави повече. Ние ще ти помогнем да започнеш, после ще учиш немски сам, без нас. 30 дни. Ние не желаем да се занимаваме с теб нито ден повече.

* ил.: pulpbrother ("Черната котка")

По-южно от всякъде

1. Понякога, а всъщност, доста често, на улицата или в магазина някой ти подхвърли нещо шеговито и ти докато търсиш да му отговориш още по-шеговито, вземеш, че му кажеш първото, което ти дойде и то е общо взето, глуповато, като всяка спонтанност или най-малкото - неразбираемо. Следващият половин час, докато си вървиш по пътя ти идват шейсет варианта на много по-сполучливи реплики, от които струи духовитост и интелект, но вече е късно, брадър

2. Ето, срещам съседа - пенсиониран индонезиец (наистина е индонезиец и пенсионер, не е метафора), тръгнал към Южняка и той ми казва: "Много хубаво е в Южния парк" - стандартна small talk фраза от учебник по език и вместо да му кажа: "A в Суматра сигурно е още по-хубаво" за да го умиля със спомен от детството му, когато е бягал подгонен от суматрански тигър, след безплодна апосиопеза му казвам: “Да, така е”. 

За нищо не ставам, баси.

*ил.: pulpbrother (В съня ми не някой друг, а Микеланджело Антониони боготвореше краката ми)