Пеперуди

В Берлин Набоков за пръв път в живота си, се влюбил безумно в седемнайсетгодишната Светлана Зиверт. Сгодили се, но родителите на Светлана поставили условие - Набоков трябвало да си намери постоянна работа.
Двамата с брат му започнали в банка. Братът издържал седмица, а Набоков - няколко часа. Годежът се разпаднал. По-късно, Набоков се запознал с бъдещата си жена Вера Слоним, с която прекарал живота си.

* * *

Андре Бретон, Пеперуди

Философска пеперуда

кацнала на розова звезда.

Така възникнал прозорецът към ада.

Мъжът в маска все стои

пред разсъблечената жена.

* на сн.: Владимир Набоков преследващ пеперуди, Carl Mydans, 1958

Несвързано пак

1. Естествено, по-трудно се разговаря със силно невротизирани хора, когато не са пациенти, но нали някой трябва да разговаря и с тях. Това, дето общият проблем сбирал хората, в повечето случаи не е вярно - според мен ги разделя. Тревожният е самотен. Може би в по-горните слоеве на битието някакви митични хора се отказват от жлъчно-хистеричните си претенции и с тихо мърморене се консолидират пред общата опасност, не знам.
2. Помощта не трябва да разделя, но разделя. Безопасността не трябва да влошава живота ти, но го влошава. Ънбоксингът всъщност е противна процедура - оставайки без кутийка и пукащ найлон, изведнъж проглеждаш - стига пирувал по време на чума, получи и малко чума по време на пир. Колко хубаво беше до март. Ето, пак спомените станаха по-красиви от живота ти

* на снимката виждаме кулата Белем, Лисабон, 20.01 ч. в минал момент

Котешка люлка, reminder

1. Като си говорехме скоро с Н., че религията, (както и повечето неща) е много по-оргазмична, когато е забранена и той ми каза да не си губя времето преоткривайки индиите, а просто да отворя отново "Котешка люлка" и да си опресня знанията за бокононизма. За който не се сеща - съгласно Вонегът, основател на тази религия е Боконон, жител на остров Сан Лоренсо в Карибския басейн. Бокононизмът там е забранен, поради което го изповядва цялото население. Самият Боконон е поискал от президента да забрани религията му, а него самия да постави извън закона "за да внесе в живота на вярващите повече напрежение, повече острота". Учението е изложено в "Книгите на Боконон" във вид на притчи и афоризми, наречени "калипсо". В пълния му вид, то е недостъпно за вярващите
2. Ето фрагменти:
"...Отдалечих се от Франк, както ме съветват да постъпя и „Книгите на Боконон“. „Пази се от човек, който упорито работи, за да научи нещо; научава го и открива, че не е станал по-умен, казва Боконон. Той е изпълнен с убийствено презрение към хората, които са невежи, без да са положили особен труд.“

„Всеки човек може да си поиска почивка, но никой не може да каже колко дълго ще трае тя.“

"...Именно в каменоделната ме споходи първият ми вин-дит, бокононистка дума, която означава неочакван и много индивидуален тласък към бокононизма, към вярата, че всемогъщият бог знае всичко за мен и че всемогъщият бог ми е предопределил много специален и сложен път."

"...Както казва Боконон: „Странните предложения за пътешествия са уроци по танц от бога."

"Мили боже, колко грозен град е Айлиъм!
- Мили боже — казва Боконон, — колко грозен е всеки град!"

„Не обръщайте внимание на Кесаря, Кесарят няма и най-малката представа какво ВСЪЩНОСТ става.“

"...Ние, бокононистите, вярваме, че не е възможно да допреш ходилата си до ходилата на друг човек (естествено, ако краката ви са чисти и поддържани) — и да не почувствате и двамата любов един към друг.

* рисунка на Ben Shahn

Важни анализи без последващи заключения - 2

1. Като започваш много неща и стигнеш донейде, и решиш: баста! и започнеш други, и после като мине време, и тези недовършените се събират накуп, и започват да те мъчат със своята съвършена недовършеност. 

Прост пример. Решаваш, освен петте интересни неща в момента, да пробваш и балет; не да ставаш балерина, а да се усетиш вътре, да поучастваш в процеса. И стигаш до "Гран батман жете детурне" или даже до "Ферме сисоне" със затваряне на крака в V позиция и виждаш, че после става сериозно, нещата загрубяват и ти се разкарваш под благовиден предлог. Неприятно за всички. И освен това заприличваш на двамата гледащи опера и единият казал: "Как хубаво пее този, нали?", а другият му отговорил: "Е, ако имах такъв глас щях да пея не по-лошо, знам как се прави"

2. А има хора, които като започнат едно нещо (максимум две неща) не спират, докато не го завършат. През това време малко ходят като зомбита, но явно така трябва. Външно са почти неразличими, напълно нормално си изглеждат. Но само ги попитай нещо и ще чуеш: "Съответно, неизбежно е да расте търсенето на имитационни модели за изпускане на парата в относително контролирано русло"

И как да го разбирам това?

3. Мисля обаче, че в ареала на отношенията, незавършеността е нормалното състояние на човек. Поне докато е жив, няма завършване. Защото: "щастлив край не съществува - ако е щастлив, не е край" (Жванецки). А може и ревърс: Щастлив край не съществува, ако е край - не е щастлив

ил.: Shintaro Ohata

Важни анализи без последващи заключения

1. Прегледах доста ваксини за да избера коя да си сложа, защото скоро ще станат достъпни и всеки ще бъде поставен пред тежък избор. Не е необходимо да ме предупреждава лекар, че всички те ще ми изменят генома - някои направо си го пишат в листовката ("Извиняваме се за безпокойството, но ние ще Ви изменим генома. Децата, които ще Ви се родят след ваксинацията няма да приличат на Вас външно, а и вътрешно - ще са доста по интелигентни от Вас" и т.н.). Други фармацини (италианската ваксина) не го пишат директно, но грубо, (макар и поетично) ни го намекват: "Съдбата я избира Провидението, но след ваксинацията това няма да има особено значение за Вас". В крайна сметка, избрах три, с най-добро съотношение цена/качество. Ще си ги сложа последователно или паралелно, това няма особено значение, както споменаха в една от листовките
2. Поне три същностни неща изгубихме безвъзвратно - рецептите на лактата, на кръц-кръца и на му-то. Говоря за оригиналните рецепти, идващи от древността и съществували докъм края на 20 век. Бръкнете сега в средностатистическата бонбониера и стиснете в шепата - това същата лакта ли е? Не. А кръц-кръцът? И той различен. Всичко в шепата ви е обезмислено

Строго охранявани влакове

1. Реших, че защо да си купувам Храбал, като мога да гледам "Строго охранявани влакове"(1966) на Менцел - все едно, сценарият са го писали двамата и ще мога след това да казвам, че съм чел Храбал. После благодарих хиляда пъти на съдбата, че ме е насочила именно към този хиатус, вместо към множеството други в waiting-листата ми. Усещането за възторг и гениалност е примерно същото като от “Любовта на русокосата” на Форман
2. Знам, че не е хубаво така, но винаги - гледаш, гледаш и си казваш: “Хоп! Франц К!”, след малко пак - “Хоп! Ярослав Х!” и т.н. Но няма как - вътре явно прозират двамата велики чехи - съноподобно е, погледът постоянно кове на детайлите, скрити смисли те дебнат отвсякъде и това на фона на бодър абсурдистки хумор с характерните хашекови дебелашки приплъзвания. Да не говорим, че е пълно и с дневни красавици (Луис Б.), които всъщност и предпоставят действието. Дружки-демиуржки са ми те
3. Ето един задкадров монолог за да добиете впечатление:
“Моят дядо Вилем беше хипнотизатор. Целият град виждаше в това му призвание стремеж да не се занимава с нищо.
Прадядо ми Лукаш се е сражавал на Карловия мост в Прага, където студентите замеряли войската с павета и му счупили крака. Оттогава той получавал по един дукат на ден и нищо не работел. Всеки ден си купувал бутилка ром и пакет тютюн. Ходел там, където се събират работници за да им се подиграва. Поради това, поне веднъж годишно, те го пердашели яко. През 1930 г. някакви каменари го пребили от бой и той умрял.
Аз пък изкарах курсове и ще ставам ръководител-движение. Целият град знае, че ставам ръководител-движение, за да не върша нищо, също като моите деди. Цял живот ще си седя на перона и ще си размахвам "слънчогледа", докато другите се изтрепват от работа.”
4. Някъде прочетох, че филмът бил трагикомедия. Глупости, толкова е истински - нормална трагедия си е

Заксенхаузен

1. Като повечето хора - знам как трябва, но слабо си представям как е. Например, отиваш в Софийска градска да видиш една изложба, която те е заинтригувала. Естествено, в петък следобед съм като пустинна роза - откъм посетител няма много хора (ако трябва да съм честен - няма никого). Във фоайето обаче, ме дебнат един чичак и две лелки, чието кредо оценявам като слабо свързано със съвременното изкуство и които ми извикват в хор: "На дезинфекция!"
2. Знам, във всеки храм, пък бил той и на изкуството е редно да има весталки (можеше наистина и без мъж, но трендът!) и приятно удивен започвам да се събличам. Припомням си трети курс - винаги говорим за триадата "дезинфекция - дезинсекция - дератизация". Знам как е - весталките ще ме намажат с благовонен дезинфектант, весталът ще ми сложи дрехите в автоклава, а за плъховете - очевидно тримата ще ме напръскат с мишемор
3. Обезчистен по този начин, (и гол!) ще напусна нартекса и ще мина в залата (кораба), за да разгледам експозицията. Срещата с изкуството (както и с пациента) поне от Фуко насам, винаги е силно еротизирана, no way
4. Това, което ме уби обаче, е че поискаха и да си премеря температурата. Човешко е, случва се с всеки - след като си издържал ред унизителни събития в името на сравнително висока цел, изведнъж се случва нещо мъничко, което ти прелива чашата и безапелативно ти се приисква или да умреш веднага или, в моя случай - да се отдалечиш от мястото на травмата изключително бързо
5. Не е сложно, това е срамът от себе си, че си станал участник в нещо срамно. Освен това - първо - всяка сутрин ми я мерят и второ - ще си я вдигам и свалям когато на мен ми е кеф, рискове поемам всякакви

*рис.: "Кораб"