Философия на стоматологията

1. Отидох на зъболекар. Разбира се, преди това дълго чаках спонтанно самоизлекуване и когато започна да ме боли цялата горна челюст, реших все пак да посетя споменатият специалист. Някак си, независимо от мен, в мозъкът ми, през цялото това време, кипеше сложна вътрешна борба.
2. Като начало, мисълта ми конструира две работни статистики. Първата обхващаше случаите, когато някой е ходил на зъболекар и след това е умрял. Втората - когато някой не е ходил на зъболекар и след това също е умрял. За мен стана очевидно, че втората група /т.е. умрелите без стоматологична помощ/, са доста повече, от умрелите с помощта на стоматолог. Това малко ме успокои, наистина.
3. По някое време даже имах някакво екзистенциално подхлъзване и ми блесна мисъл, че болката пречиства и възвишава, но аз веднага я отхвърлих. Бърбънът върши същата работа и то много по-психологически щадящо.
4. Малко след това, мозъкът ми започна да привлича факти от други области на науката. Спомних си, че съществува една йерархия на болката и тя действа на принципа, че по-висшата болка заглушава по-низшата. Зъбоболът, наистина е доста висша болка според географията на тялото, но дали е по-висша като духовност?
5. Позвъних на позната стоматоложка и се уговорих за посещение. Пред кабинета и имаше интересни табели:"Dental centre" и под нея - "Gynaecologist". Асоциирах с "vagina dentata" /хапеща вагина/ - един митологичен образ, пряко свързан с кастрационния страх. Вътрешно охладнял, влязох в кабинета.
6. Ако някой не си дава сметка: с възрастта човек все повече се затваря за простотиите на реалността и става все по-чувствителен към символите.

* пейка с мръснишки надпис на латински

Яйцеклетката

1. Колко е хубаво да си жена. Всеки месец, в определено време, организмът ти предлага да създаде дете. Наглася ти хормоните, почиства те, пуска ти прахосмукачка, избърсва праха, излъсква интериора.
2. А за яйцеклетката какви душевни грижи! Избърсва я, намазва я със специални кремове, да е красива, без бръчки и усмихната. Облича я с най-красивата и рокля, вързва и панделка в косите и я слага на табуретката, да седи и да чака. Много често я карат да разучи и някое стихотворение, да може да декламира като дойдат женихите сперматозоиди. Ако пък може да свири и на пиано!
3. Защото, след това, никак не е лошо да чуеш съседите да си споделят: "Абе на Иванови яйцеклетката много готина, бе!"
4. Аз не мога да си представя нищо по-оптимистично.

* снимал съм стена на селска къща в с. Забел - Трънско

Внезапна загуба на смисъл

1. Веднъж сутрин си вървя към работа и внезапно, ясно и отчетливо усещам как губя смисъла. Нищо, мисля си, ще повървя малко, ще намеря сламка, ще се хвана за нея и той ще се върне. И така си ходя и си изброявам смисли и нищо - празнота!
2. Но нали съм хитър, казвам си: "ще спра да търся, то е като съня, трябва да спреш да го искаш и той идва". Още не бях стигнал до работата и хоп! - появи се и внимателно се нагласи на мястото си. Точно толкова внезапно, както изчезна. Отдъхнах си.
3. Изглежда беше софтуерна грешка, знам ли.

*тази композиция направих в дърводелницата на Ники. Това са калъпи за шапки.

Блус и бира

Година от смъртта на Лес Пол. Реклама за бирa.

Интересен ефект

Понякога през деня откриваш някоя Америка и си доволен. После проверяваш за всеки случай - баси досадата, някой вече я е открил преди теб. Обаче, ако не те мързи, провери отново малко по-късно и ще видиш - всичко е наред, именно ти си я открил.
Това им е една основна грешка на всички, че не проверяват отново малко по-късно.

* село Глоговица рано сутрин, мокро е всичко

Fender Tele vs Gibson LP

1. Разбирам професионалистите, които си купуват инструменти за хиляди долари - всяка работа трябва да се изпълнява с възможно най-добрите оръдия на труда.
2. Когато Уинтън Марсалис започва навсякъде да се появява със своя "Монет", куп млади келеши започват да претърсват джобовете на родителите си за да си доставят заветния лят мундщук, но това едва ли им помага много.
3. От друга страна, за професионалиста модата, т.е. външните ефекти са нещо вторично. Например, Ед Бикерт цял живот си свири джаза на Фендър Телекастер /а не както диктува традицията на Гибсън-Лес Пол/ и твърде добре му се получава.

Сними ме тук, сними ме там

1. За мен е очевидно, че човек обича най-много не Родината, след това Венетка и след това Лайнетка, а себе си. Нека не си правим илюзии - вижте снимките си в домашното /компютърно/ албумче.
2. За да избегнат обвиненията в нарцисизъм, хората прибягват до фон, напр. Айфеловата кула. Големи гещалтисти са хората, ей.
3. Ако снимат само кулата - безмислено, получава се стандартна, кофти картичка. Ако снимат само себе си до някоя сива стена - леле, колко се харесвам, аз съм едно прекрасно пъстро създание, което неутралният фон адски добре подчертава.
4. Най-добре е да се снимат в някое култово кафене. Ако посланието е "всеки ден изглеждам така и правя точно това" - супер, толкова е плитко и невярно, че веднага ми става симпатично.
5. Затова, най-обичам да се снимам качен отпред на дизелов локомотив. Така съм и направил, апропо. Хем съм аз, хем не е ясно защо.

* на снимката - емулирам вятърен двигател