Вътре/вън

1. Видях някакъв репортаж от родилен дом. Новородените бяха опаковани и сложени в едни чекмеджета с прозрачен капак и гледаха злобно оттам. Някои плачеха.

2. Какъв ярък пример за изгонване от рая. Колко им е било комфортно в утробата - постоянна температура, уют, мека матова светлина, заоблени ръбове, приглушени звуци, храната постъпва по идеалният начин - директно в кръвта и постоянно, без досадните ритуали на поискване, поемане, цапане, после пък я отделяш върху себе си, та те мокрят ненужно. Не се опитват да те заговорят или да ти дрънчат с някаква пъстра пластмасова гадост пред очите, за да ти видят реакцията, сякаш си им клоун. Напротив, оставен си във философско усамотение, можеш да създаваш различни концепции и да ги приемаш или отхвърляш спокойно.

Не ти задават въпроси, не чакат отговори, всичко е автоматизирано и се разбира от самосебе си.

3. След раждането - изведнъж те плисва вълна от остри и силни звуци и ярка светлина, дизайнът се променя в посока Филип Старк, храна получаваш само при поискване - крещейки и чрез специален уред, наречен уста.

Изведнъж се оказва, че майка ти вече не разбира досегашният ви вътреутробен език и смисленият диалог става невъзможен. Няма как, възприемаш стила на безумни сигнали състоящи се от крясъци и звуци, а плачът ти е от яд, че ти се е наложило да правиш всичко това без да си сгрешил в нищо и най-вече - без никакви обяснения защо.

Получаваш едни уплашени и удивени хора, около чиято хаотичност ти е невъзможно да се структурираш и ти заплакваш и от обида.

4. Колко бързо всички забравят откъде са им дошли проблемите! И търсят ли, търсят на други места. Не, не, върнете се назад.

* на снимката: Леворечки манастир, поглед през процепа на църковната врата.

На открито

1. Дъщеря ми /по-малката/ си поиска прекрасната ми плоска бърбън-бутилчица /флашката/. Като я попитах, на Чандлъров герой ли ще се прави, тя ми сподели чудесен план. Щели да отидат на хижа в планината, но тъй като там "спели по трийсет човека в едно помещение, а тя не желаела това", щяла да спи отвън. Спейки отвън, тя щяла да отпива небрежно от флашката и вероятно да съзерцава Полярната звезда.

2. Казах и, че ако спи на открито в планината сега, най-вероятно ще има фатална среща с Отвъдното. Тя спомена също, че някъде имала чудесен зелен спален чувал, който смятала да вземе, защото много го харесва. Говореше за моят спален чувал, който аз също много харесвам /това явно е генетично/ и затова съм го скрил на тайно място. Смених темата.

3. Попитах я в коя хижа ще ходят. Съобщи ми, че не знае точно, но е "на пет часа встрани от пътя". Попитах я в коя планина. Тя каза, че не знае точно, "но май се води Рила". Супер конструкция - планина, която може и да не е Рила, но се води Рила.

4. После добави, че ще ходят там в компания с още трийсетина човека. Аз никога не съм ходил никъде с трийсетчленна компания, сигурно е много специфично. В смисъл весело. Моите компании се състояха от един до шест човека, но при шест, получавах усещане за неоправдано струпване на хора и ресурс.

5. Но трийсет! Веднага бих се депресирал. Предполагам, че времената са се променили малко. Абе не знам, всеки случай, нещо или някой се е променило.

*на снимката: Щъркелчета, приготвени за транспортиране на юг /сн.-Reuters/

Вестниците

1. Сутрин, като подтичвам към работа, мяркам заглавията на вестниците по сергиите. Леле, колко гадно нещо е булевардният българският вестник!

2. Тъкмо сме се отдалечили от употребата на диалектизми и той, вестникът, вземе, че те върне обратно: "...доктори ни церят, харчовете по бала надминават 5 бона, блондинка потроши гаджето си, билковите илачи... " Баси чалгата.

3. Да не би пък, тези журналисти да са дошли от некви паланки и понеже са критично много, да са успели да преборят книжовния език с местните си наречия? Дали е това?

4. Докато са следвали, те са се разбирали само с колегите си, но не и с преподавателите, но това явно не е било необходимо. /Преподавателите обслужват до четири университета дневно и биха се изнервили допълнително, ако трябва и да разговарят със студентите си/.

5. След това, редакторите не са им разбирали текстовете, но маркетинговите проучвания са показали, че това също не е необходимо - изяснило се е, че таргетният читател реагира на звученето, а не на смисъла. Звукът, задействал мощни патриархални речеви архетипи в главите им и те тичали запленени да си купят вестника.

6. Хубавото е, че от телевизора също услужливо им подават я турцизъм, я селянизъм, я просташки виц. По този начин се поддържа релевантността на възприятията на хората. Или константността. Или конгруентността.

7. Единствен дисонанс може би е рекламата да си изхвърляме боклука разделно. Но това е в консонанс с общият шизофренен стил в общуването.

* на снимката: къщурка в с. Глоговица /селска къща/

Да пея като Стиви

1. Както всички знаят, докато ние си правим планове, Господ горе умира от смях. /Уди Алън добавя, че Господ умира от смях и като правим секс, но това е друга тема/.

2. Наистина, с тия планове - голям проблем. Решаваме примерно, да поканим на гости Колеви в петък. Добре, това не е сложно. Обаче, ако нещо междувременно се случи? Например, да кажем, че в четвъртък вечерта внезапно пропея като Стиви Уондър? Тогава нали хич няма да ми е до гости, защото ще искам да се упражнявам и да развивам новото си умение. А те все пак ще дойдат, защото са поканени, а Роси отказва да им се обади и да им съобщи, че съм умрял /примерно/ и да не идват.

3. Така че, като дойдат, ще се опитам да им пея и така ще им преча да си кажат две думи през цялата вечер.

4. Въпреки, че ще пея много хубаво /плътно, силно, с хиляда извивки - Стиви Уондър е това, все пак/, ще им досадя, здравата. Първо, защото те харесват Мотърхед и второ, защото ще ми завидят и ще им се сговни, че така хубаво мога да пея, а те - не. При това ми е дошло внезапно, без никакви усилия, мъки, творчески търсения, уроци по вокал и т.н.

5. Знаем, че каквото лесно дойде, лесно си и отива, затова в следващия понеделник умението ми ще започне да избледнява. Във вторник ще мога да пея като ранния Васко Найденов, а в сряда, гласово ще съм си същият какъвто бях.

* на снимката: мека конструкция с варени кости до Вакарел.

Kак да познаем американски филм

1. Със сигурност ще оцелеете във всеки бой или война, стига някой да не ви покаже снимка на любимата девойка, чакаща ви у дома. Ако това се случи - ще имате неприятности.

2. В Париж, Айфеловата кула се вижда от всеки прозорец на всяка сграда.

3. Компютърните пароли се хакват много лесно - думата винаги е тази, за която се сетите от третия път.

4. Когато добрият и лошият най-накрая се срещнат лице в лице, оръжието им веднага отхвърча в някой затънтен ъгъл на стаята и те започват да се налагат с юмруци.

5. Всички легла са покрити с чаршаф под формата на буква "L". Той скрива жената до подмишниците, а мъжът - само до кръста.

6. Когато някой угаси светлината и героите си легнат, в стаята си е светло както преди, само става малко по-синкаво.

7. Никой не използва Уиндоус или МакОс - на всички дисплеи има уникална операционна система. Тя е пълна с анимирана графика и с ненормално големи даунлоуд ленти.

8. Когато си плаща таксито, героят не рови в портфейла си, за да извади необходимата сума, той просто взима първата попаднала му банкнота и тя е именно нужната.

9. Ако героят участва в сбиване, то ще приключи с малко цепване в десния ъгъл на устата. Ще изтрие кръвта с опакото на дланта си и ще погледне неодобрително.

10. Всеки прекрасно може да приземи всякакъв самолет, ако диспечерите му казват как.

11. Когато на самолета му свърши горивото, просто трябва да се почука с нокът по датчика. Стрелката много често е залепнала и гориво има още достатъчно. Методът работи при всякакви самолети, в това число и при огромните Боинги.

12. Алкохолиците са само мъже. За щастие, всеки алкохолик може да спре да пие малко преди важна мисия, при което веднага възстановява суперспособностите от миналото си.

13. Ако някой е повредил спирачките на автомобила, героят никога няма да спре със скоростния лост, или с ръчната спирачка. Вместо това, той ще се носи с огромна скорост и ще гледа напрегнато.

14. По телевизията винаги разказват точно за това, което интересува героя, просто някой трябва да включи телевизора или да смени канала.

15. По време на преследване, полицаите задължително влизат в заведение със стриптийз и гледат голяма част от програмата.

16. Винаги има място за паркиране точно пред зданието, в което героя има работа.

17. Всеки полицейски офицер, излизащ в пенсия, най-вероятно ще бъде убит в последния си работен ден (особено, ако близките му са организирали тържество по случая и го чакат вкъщи).

18. При преследване в града, героят винаги може да се скрие в тълпата на минаващия по улицата парад или карнавал.

/интернет-компилация/

Царичини вълнения

1. Поради различни причини, някои от тях доста любопитни, нямам високо мнение за интелекта на военните и с радост следя редките им, винаги по детски нелепи прояви на такъв.

2. Четох едни текстове плюс видео за Голямото копане на дупка /съкратено - Голкопнадуп/, в Царичина през 1990 и отново бях очарован от тази социална група.

3. Някакви генерали, ръководени от "двама опитни екстрасенси" започват да копаят в центъра на селото, за ужас на местните. Като цяло, търсят "първото и единствено погребано на земята извънземно същество".

4. Нататък текат тежки шизофренно-магически изпълнения, които лично на мен не са ми интересни, но има няколко силни момента.

5. Първото, което ме трогна - военните търсят двуполово същество. Екстрасенсът Елисавета Логинова /странно рускинче с немалки лексикални проблеми/ "поддържа постоянна телепатична връзка с извънземните, позиционирани на Плутон", които и съобщават различни пикантерии за нас и за себе си.

6. Представям си как се е наместила в главата на фалоцентричните военни мъжкари идеята за андрогинността. Наложило им се е да поотворят Платон /не Плутон/, хахаха! Ето малка пиеска:

Място: зейналата дупка - Голкопнадуп, щабната палатка

Време: 1990, краят

Действащи лица: войник, генерал, майор Майор

Войник: Господин генерал, разрешете да остана!

Генерал: Кажи бе, юнак!

Войник: Донесох Ви Платон, отбелязал съм "Пирът", както заповядахте!

Генерал: Добре, остави я. /към майор Майор/: Ех майор, откога не съм отварял Платон, дебамааму!

Майор Майор: То и аз напоследък ползвам само Дидро. /с огорчение в гласа/ Позабравихме класиците...

7. Втората приятност. С напредването на копката, напредва и психозата. В един момент, двамата генерали разкарват всички останали и започват да копаят сами. Това би ми било интересно да го видя - копаещ генерал. Баси мотивацията!

8. Приятен финал: както си му е редът, в една прекрасна вечер всички на обекта Голкопнадуп получават групова халюцинация /при социализма: колективно видение/ - космически кораб се приземява съвсем наблизо. Разбира се, никой не го заснема, но всички го виждат.

9. Спомням си, че тогава обществото се вълнуваше от много неща, едното от тях беше къде са архивите на ДС. Допускам, че са били точно там - в Голкопнадуп. Просто е трябвало да се копае още. Но винаги е по-романтично да търсиш този дето духа, пък бил той и двуполов.

* на снимката: изоставен диамантен рудник /кимберлитова тръба/ до с. Кремиковци

Исус и Ιησούς

1. В Руенския манастир беше забранено снимането. И слава Б-гу, защото решително нямаше какво да се снима. Манастирът е нов, от типа недостроено мутренско хотелче. За такива, хората обичат да казват: "О, много е хубаво там, отидете!"

2. В двора, един монах плевеше трева, а едно момченце го обучаваше на светски маниери.

- Направете едно шадраванче, каза то. - Хората ще хвърлят стотинки и така ще съберете за камбанария. А дворът ще облицовате с мрамор.

Монахът мълчаливо си вършеше работата.

- Може да се отвори и заведение - добави детето.

- Отвори го, щом искаш, каза меланхолично монахът.

- Добре, на вас ще ви взимам по-евтино, а иначе ще е сто лева на минута - започнаха фантазиите.

3. В Св. Йоан Предтеча в планините над Серес, можеше да се снима колкото искаш. Имаше и какво - това е рядко фотогеничен манастир. Монахините се готвеха за Всенощната литургия и миеха калдъръма, носеха някакви кашони, абе кипеше си живот вътре. Стараеха се да не ни обръщат внимание, а ние да не им пречим.

4. Удоволствието беше оргазмично-космическо.

* на снимката: ман. Св. Йоан Предтеча, Серес