неделя, 15 май 2011 г.

Вътре/вън

1. Видях някакъв репортаж от родилен дом. Новородените бяха опаковани и сложени в едни чекмеджета с прозрачен капак и гледаха злобно оттам. Някои плачеха.
2. Какъв ярък пример за изгонване от рая. Колко им е било комфортно в утробата - постоянна температура, уют, мека матова светлина, заоблени ръбове, приглушени звуци, храната постъпва по идеалният начин - директно в кръвта и постоянно, без досадните ритуали на поискване, поемане, цапане, после пък я отделяш върху себе си, та те мокрят ненужно. Не се опитват да те заговорят или да ти дрънчат с някаква пъстра пластмасова гадост пред очите, за да ти видят реакцията, сякаш си им клоун. Напротив, оставен си във философско усамотение, можеш да създаваш различни концепции и да ги приемаш или отхвърляш спокойно.
Не ти задават въпроси, не чакат отговори, всичко е автоматизирано и се разбира от самосебе си.
3. След раждането - изведнъж те плисва вълна от остри и силни звуци и ярка светлина, дизайнът се променя в посока Филип Старк, храна получаваш само при поискване - крещейки и чрез специален уред, наречен уста.
Изведнъж се оказва, че майка ти вече не разбира досегашният ви вътреутробен език и смисленият диалог става невъзможен. Няма как, възприемаш стила на безумни сигнали състоящи се от крясъци и звуци, а плачът ти е от яд, че ти се е наложило да правиш всичко това без да си сгрешил в нищо и най-вече - без никакви обяснения защо.
Получаваш едни уплашени и удивени хора, около чиято хаотичност ти е невъзможно да се структурираш и ти заплакваш и от обида.
4. Колко бързо всички забравят откъде са им дошли проблемите! И търсят ли, търсят на други места. Не, не, върнете се назад.

* на снимката: Леворечки манастир, поглед през процепа на църковната врата.

1 коментар:

  1. Поздравявам Ви за текстовете!Удоволствие голямо.
    Като ги чета ми минава /като тънка червена линия;-)/:
    -Слава Богу! Не всичко е загубено!....
    Още има мислещи човеци с чувство за хумор - въпреки всичко заобикалящо ни!

    ОтговорИзтриване