петък, 6 май 2011 г.

Да пея като Стиви

1. Както всички знаят, докато ние си правим планове, Господ горе умира от смях. /Уди Алън добавя, че Господ умира от смях и като правим секс, но това е друга тема/.
2. Наистина, с тия планове - голям проблем. Решаваме примерно, да поканим на гости Колеви в петък. Добре, това не е сложно. Обаче, ако нещо междувременно се случи? Например, да кажем, че в четвъртък вечерта внезапно пропея като Стиви Уондър? Тогава нали хич няма да ми е до гости, защото ще искам да се упражнявам и да развивам новото си умение. А те все пак ще дойдат, защото са поканени, а Роси отказва да им се обади и да им съобщи, че съм умрял /примерно/ и да не идват.
3. Така че, като дойдат, ще се опитам да им пея и така ще им преча да си кажат две думи през цялата вечер.
4. Въпреки, че ще пея много хубаво /плътно, силно, с хиляда извивки - Стиви Уондър е това, все пак/, ще им досадя, здравата. Първо, защото те харесват Мотърхед и второ, защото ще ми завидят и ще им се сговни, че така хубаво мога да пея, а те - не. При това ми е дошло внезапно, без никакви усилия, мъки, творчески търсения, уроци по вокал и т.н.
5. Знаем, че каквото лесно дойде, лесно си и отива, затова в следващия понеделник умението ми ще започне да избледнява. Във вторник ще мога да пея като ранния Васко Найденов, а в сряда, гласово ще съм си същият какъвто бях.

* на снимката: мека конструкция с варени кости до Вакарел.

Няма коментари:

Публикуване на коментар