сряда, 11 май 2011 г.

На открито

1. Дъщеря ми /по-малката/ си поиска прекрасната ми плоска бърбън-бутилчица /флашката/. Като я попитах, на Чандлъров герой ли ще се прави, тя ми сподели чудесен план. Щели да отидат на хижа в планината, но тъй като там "спели по трийсет човека в едно помещение, а тя не желаела това", щяла да спи отвън. Спейки отвън, тя щяла да отпива небрежно от флашката и вероятно да съзерцава Полярната звезда.
2. Казах и, че ако спи на открито в планината сега, най-вероятно ще има фатална среща с Отвъдното. Тя спомена също, че някъде имала чудесен зелен спален чувал, който смятала да вземе, защото много го харесва. Говореше за моят спален чувал, който аз също много харесвам /това явно е генетично/ и затова съм го скрил на тайно място. Смених темата.
3. Попитах я в коя хижа ще ходят. Съобщи ми, че не знае точно, но е "на пет часа встрани от пътя". Попитах я в коя планина. Тя каза, че не знае точно, "но май се води Рила". Супер конструкция - планина, която може и да не е Рила, но се води Рила.
4. После добави, че ще ходят там в компания с още трийсетина човека. Аз никога не съм ходил никъде с трийсетчленна компания, сигурно е много специфично. В смисъл весело. Моите компании се състояха от един до шест човека, но при шест, получавах усещане за неоправдано струпване на хора и ресурс.
5. Но трийсет! Веднага бих се депресирал. Предполагам, че времената са се променили малко. Абе не знам, всеки случай, нещо или някой се е променило.

*на снимката: Щъркелчета, приготвени за транспортиране на юг /сн.-Reuters/

Няма коментари:

Публикуване на коментар