Април - фрагментасион

1. Четвърти април - 80 години от рождението на Андрей Тарковски /1932 - 1986/;

2. Тарковски, заедно със Зануси били в Щатите, чели лекции, туй-онуй. Един студент попитал Тарковски какво да направи, за да се чувства щастлив. Тарковски не разбрал въпроса, Зануси му обяснил: "Това е типично американски въпрос".

- Преди всичко, не е ясно дали сте роден за да бъдете щастлив... започнал Тарковски.

Студентът нищо не разбрал от отговора. Зануси му обяснил: "Това е типично руски отговор".

3. Силициева или силиконова долина? Разбира се, от двата варианта, аз предпочитам Силиконовата долина, защото си я представям цялата в изкуствени цици, което може и да е отблъскващо, но е интересно. А "силициева" като кажат, си я представям цялата в чипчета - чипче до чипче. Ясно е, че такава долина няма как да ме привлича особено.

4. Намазаната филия винаги пада откъм маслото, а котката винаги пада на краката си. Дали ще е достатъчно хуманно, да намажем котка с масло на гърба и да я пуснем от минимална височина за да видим какво ще стане?

5. Силно контекстуална шега за Ленин.

Като дойде пратеник от народа, заповядвал: "Да се нахрани, да му се даде чай, да се стопли и да се разстреля, непременно да се разстреля!

В оригинал:  "Накормить, напоить чаем, обогреть и расстрелять, непременно расстрелять!"

* на снимката: начин да се превърне мост в безполезен арт обект.

Април - фрагментейшънс

1. На снимката виждаме отблъскващ мъж в розова балетна пачка. Това е Боб Кери, който от 2003 пътешества по Америка и се снима така на фона на различни забележителности. Правел го за кеф. Междувременно, жена му заболява от рак на гърдата и Боб редефинира проекта си. Нарича го "Проект Балетна пачка" и успява да събере 75 000 долара за борба с болестта.

http://www.thetutuproject.com/

Питам се: ако беше си стоял вкъщи, а не да се шматка из Америка в розова пачка, дали нямаше жена му да е здрава и доволна? Или здрава, но недоволна?

2. Сънувах, че си седим в някакво джакузи с Никита Михалков, в чудесно разположение на духа и аз се опитвам да му изразя възхищението си. Има и трети човек в джакузито, възможно жена, който непрекъснато уточнява разни неща, прекъсвайки ме. Успявам да се вместя, казвайки, че за мен "Пет вечери" е по-върхов от "Огледалото". Сещам се, че втория не е негов. Михалков дори не ме поглежда. Не разбирам, чу ли ме, не ме ли чу. Явно нямам особено значение за творчеството му.

3. Пример за пряка любов на управник към народа си - бившият император на ЦАР - Бокаса, обичал да инкорпорира, т.е. да изяжда поданиците си. Казват, че готвачът му знаел страхотни рецепти с човешко. През януари 1979, ученици демонстрирали срещу задължението да купуват скъпите и грозни униформи, произведени във фабрика на самия Бокаса. Арестувани били над сто деца от 6 до 16 години. Четиридесет от тях императорът изпратил направо в кухнята си, а останалите вързал пред двореца легнали и лично минал върху тях с камион. Чак тогава, френски спец. части десантирали в столицата и го свалили от власт.

4. "Искахме всичко и веднага. Получихме нищо и постепенно". /М. Жванецки/

Хисаря - репортаж

Ако живееш в Хисаря и излезеш да си копаеш дворчето, нещо да си чоплиш там с мотичката, отдолу излизат останки от древни римски сгради - бани или част от резиденция на второстепенен римски легионер.

Веднага идва комисия, обявяват ти двора за паметник на културата и се правят, че не те забелязват. Става ти толкова тъжно, че заплакваш. В знак на протест, напускаш, като разграждаш двора си и оставяш само вратата - нека се чувстват виновни.

Хисаря, общ изглед

Ще пуши

Хисаря бай найт. Пуер етернус

Структурата на минарето - бисквити, слепени с крем, както и предполагах

Снимах и малко хора в Хисаря, без да знам какво ще се получи. Обикновено в такива случаи не се получава нищо. Така и сега.

Просяк пред църквата

Девойка богомолка с майка си

Интелектуалка, не скъсала пъпната връв със земята, хората, църквата

Ще танцуват

Гледат танците. Красиви, но придирчиви

Балкан

Ерос, както обикновено

Тлъста, разгонена, хисарска рунтавела

Готина никонианка

Хисарска блондина за късмет

Фотография: Джулия Фулъртон-Батън

Джулия Фулъртон-Батън

Серия "Юношески истории", 2005 г.

Червена рокля в града

Летище

Дъвка

Езеро

Плуване в пристанището

Клетка за птици

Книгата

Криеница

Момиче под моста

Момичета на пътя

Мрамор

Нещастен случай с велосипед

 Р&О

 Плажни къщички

 Счупени яйца

 Шопинг

Замъкът

край

Средна Бг

1. Средна гора, някъде на нивото на Еленската базилика. Много привлекателна е, Балканът ми е някак студен, тази е много по-юзър-френдли. 

Въпрос на вкус, т.е. на преживявания и потиснати претенции.

2. Докато снимах този индъстриъл до Пирдоп някъде, отгоре на парапетчето се показа някъв men и ме попита какво снимам. Бях зад оградата, със запален двигател, затова смело споделих:

- Снимам ти члена.

Не ме разбра:

- Какво?

- Твоят член снимам де - казвам - какво още?

После отпътувах.

Винаги има охрана по такива места и винаги питат едно и също. Пазят циганите да не изнесат ръждивото желязо и едновременно се интересуват от фотография. Но нали не лъжа - коминът е един адски фалос, изънт'ит?

3. Тук пък, докато снимах в стил деКирико /Розино - едно практически турско село/, изотникъде с любов, се появи млад циганин и ми предложи да ме заведе на още по-интересни места за снимане. Подразбираше се и някакво заплащане. Разкарах го от творческото си пространство, но Роси пое удара - даде му 2 кинта и изслуша тъжна история за Наско, който нямало какво да яде и т.н.

Като приключих, беше дошъл и втори - много възрастен черен господин с бяла брада, който ме попита дали не сме от Шипковите. "Не, казвам - от Хаджигеоргиевите сме". И веднага отлетяхме, за да избегнем следващия, вече дълбоко екзистенциален въпрос: "Дали нямаш 2 лева?".

Имам хубави предчувствия - страна с такива комини, няма да закъса. Само малко грижа за тях е необходима. И малко внимание, знайш.

4. В Сопотския манастир Св. Спас, лелките вдясно в дъното, изглежда бяха монахини, не ме харесаха и ги чух: "Гледай моля ти се, какви  идват..." 

Бях прилично облечен, но снимах от много ниско и вероятно позата ми, им се е сторила небогоугодна. Каква е тази религия бе, малко Камасутра и вече си еретик.

5. По пътя намерихме чудесна брезова гора, наложи се да спрем за снимки. Прекрасен фон за една спокойна, овладяна красота.

6. Шамбалата край Сопот - място за полети насън и наяве, с делтаплани и всичко, което лети. Засега все още зазимена. Предлагат полет с инструктор, съвсем евтино. Много съм навит. Докато примерно, бънджи - жаме /никога, фр./!

За Хисаря - отделно, stay tuned!

Лелите в Хисаря

1. Тези лели в Хисаря си разговаряха страхотен разговор. Обсъждаха римската стена.

- И как са я строили... сигурно някакви лостове са слагали.

- И колко отдавна!

- Да, а нали са били слабоумни! /искаше да каже вероятно с по-неразвит мозък или по-назад в науките ли, не знам?/.

- Не бе, как слабоумни, просто не са били толкова образовани като сега.

2. Лелките, които не изглеждаха да са магистри по психоанализа примерно, бяха дошли да се топнат в градската баня срещу лев и осемдесет, в женския ден /утре - мъжки/ и наистина бяха много по-напред от римляните във всяко отношение /ум, образованост и т.н./

3. Представих си четири римски лелички през 4 век сл. Хр., как са си вървели из парка и са си говорели нещо подобно за траките, които са се моткали там доста преди тях.

4. А знанието, май френд - едно и също и тогава, и сега, но го преподреждаме и внимаваме да ползваме различни думи, че иначе - излагация. Е, много хора не мислят така, Леличките на снимката не мислят така.

5. Амиии - леличките тогава, да си приготвят по един и осемдесет и да заповядат в банята, че това поне е сигурно. Засега, хихихи.

Спомени от лошия вид

1. Ужасно не обичам някой да започне да ми разправя спомени за казармата. Това е едно от най-мерзостните ми преживявания, нищо, че като мине време, загръщаме събитието с умилително-романтичен шлейф и си казваме: абе, може би не беше толкова лошо... Не се лъжете - беше адски лошо. Просто работи защитен механизъм, вследствие на който и да те обезглавят, пак ще ти остане приятен спомен, ако някак си оживееш.

2. Единствено бих се съгласил, ако ми говорят за това събитие максимум 2 минути и то - с много поезия - толкова много, че да видя слънчеви дъги, като бензин в кална локва.

3. Ето така приблизително: имахме един заместник командир по политическата част - възрастен подполковник, невероятно подъл и неприятен труженик с пагон. Веднъж го видяхме да минава пред Щаба с бяло цвете в ръка /не помня - роза? магнолия? орхидея?/, която бе допрял до носа си и нежно вдъхваше пленителния и аромат. Е, помислихме си с приятеля Шемелеков - не е ли срамно, да мечтаем да разстреляме такъв естет.

4. Усвоих особен урок тогава: най-добрата позиция в казармата е дезертьорството, както и да го разбираме.

на сн.: Лъвът през зимата. Софийски зооград.