Римски нощи

1. Според преданието, етруският цар и пълководец Ларс Порсена, сключил мир с Рим, след като Муций Сцевола, който е трябвало да го убие, доказал мъжеството и предаността си към Родината, овъглявайки ръката си над огъня.

Всъщност, историята е по-заплетена и е от плевенски тип.

2. През 507 пр. Хр. етруските са обсадили Рим и положението е доста сериозно. Римляните решават да действат вабанк и в една тъмна нощ пускат през тайна вратичка младия Муций Сцевола, с мисията да намери и убие етруския цар - Ларс Порсена. 

3. Муций бил смел войн, но много лош физиономист, поради което в тъмнината се заблудил и левашки убил не Порсена, а оръженосеца му. Отгоре на всичко, го хванали и завели при Порсената. Той го попитал за какъв дявол е трябвало да трепе оръженосеца му.

4. Муций изобщо не му цепил басма - направо казал, че етруските са големи идиоти и всеки римлянин си мечтае да ги избие до крак и после да танцува на гроба им. Предполагайки, че е предизвикал неизгладимо впечатление и за да го подсили, Муций си пъхнал ръката в огъня и я държал там с гордо вдигната глава. Когато ръката му се овъглила напълно, Муций презрително погледнал Порсена.

5. В отговор на това, Порсена си отрязал челюстта с меча и я хвърлил в краката на Муций. Римлянинът се стегнал и с гордо вдигната глава извадил нож и си отрязал крака. Тъкмо мислел, че етруският враг е сломен, когато Порсена извадил малка сабя и внимателно, и прецизно си отрязал главата.

6. Тука вече, Муций се отчаял, махнал с ръка и натъжен запрепускал на единствения си крак към своите. Римляните, като чули какво се е случило, признали, че Порсена е истински мъж, вдигнали бяло знаме и подписали капитулацията си.

* на сн.: малка вратичка в крепостната стена, колкото да изпълзи Муций Сцевола

Дядото на Роди

1. Като малък, имах варненски приятел, викахме му Роди. Дядото на този Роди някога е притежавал бакалница. Никой не употребяваше тази принизена дума "бакалница", всички казваха "колониал". "Отивам до колониала, казваше съседката, нещо да ти взимам ли?". "Две бурканчета кисело ми вземи", отговаряше баба ми.

2. След 9 септември 44-та, бакалницата му била отнета, от строгия, но справедлив комунистически режим и толкоз.

3. След като го деколонизираха, на милия старец му остана единственото удоволствие да си седи в стаята и по цели дни да слуша радио. Поради неизвестна за мен причина, той постепенно разви налудното убеждение, че американците ще акостират на Пристанище Варна и веднага след събарянето на омразния му режим, ще се заемат и с неговия проблем - да му върнат бакалницата.

4. В стремежа си да достави поне малко радост на дядо си, Роди, с помощта на един приятел, записа с дебел глас измислени новини на радио Варна. Текстът беше горе-долу следният: "Драги слушатели, тук е радио Варна. Ще чуете новини. Днес, американските войски акостираха на Пристанище Варна. След смяната на властта, бе решено, да се върнат магазините на бившите им собственици, в това число и колониалът на господин ....../името на Родиния дядо/". Роди смяташе да скрие магнетофона зад радиото и в подходящ момент незабелязано да го включи.

5. Тогава се използваха малки репортерски ролкови Ухери, моряците ги носеха от странство. Бяха магнитофончета-мечта на всеки варненски тинейджър. 

6. Не знам какво стана с този запис. Дано дядото да го е чул и поне временно да се е зарадвал. Не мисля, че доживя до реституцията.

На сн.: малък, репортерски, ролков Ухер

Ервин Олаф - фотограф

Холандски фотограф. Привлича ме много.
http://www.erwinolaf.com/#/portfolio/
1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20. Автопортрет

Икспириънс по родолюбие

1. В Гърция, на езерото Керкини, един грък - фотограф ми се нервира, защото без да искам, му изплаших птиците и те излетяха. Аз се извиних, използвайки сложни глаголни времена /англ./, а той отвърна: "Гоу бек ин йор кънтри", т.е. - да си се връщам обратно в страната. Мисля си, че това е много интересна клетва. Почувствах се като Голиат, когото малък гръцки Давид поваля с асиметрична интервенция. Дори не се сетих да му покажа дискретно среден пръст.

2. Никога не би ми хрумнал такъв сюжет. Може би поради крайно слабата ми патриотичност, конструктът "моя странаа, моя Бългааарияяя - чужда страна" не може да ме развълнува изобщо.

3. Според мен, в континуума „Родината ми е малко особена, ама като цяло не е лоша”------ „Страшно се гордея с родината си”------„Като чуя….../име на родината/, получавам семеизригване и бих убил, ако някой я обиди”, гърците са се издърпали твърде надясно за моя вкус. Но, да се обобщава е тъпо, всеки сам си решава на каква тема ще се зомбира и най-важното - до каква степен.

4. Следобедът станах по-вял и нерешителен, но се насилих да отскоча и до Дойранското езеро, защото е само 50 километра по на запад. Видях го – то е гранично, имаше някаква митница там, един затворен музей, никакви хора. Отсреща, откъм Македония видях странни монолитни градежи, дали не беше паметник? Помислих си какво ли ще е, да застана на брега и да се изцепя с всичка сила: „Махайте се от езерото, то е българско!”

5. Сигурно гръцките граничари ще дойдат да ме арестуват, а по пътя към най-близката психиатрия, ще скандирам интересни исторически факти, в подкрепа на тезата си. Е, ще трябва да се подготвя преди това.

* на сн.: на брега на ез. Дойран - някой е приключил пътешествието си.

Април - фрагментини

1. Слушаме с Роси /и гледаме/ в Ютуба, различни версии на колосалната "Round about midnight" на Телониъс.

Без да сме специалисти, ясно се очертават три варианта: едни изпълнители започват отдалече и влизат в темата когато им е кеф, други започват веднага с темата, но едва изчакват 8-10 такта и започва отдалечаването, и отиват където им е кеф. 

А третите, те са най-опасните - изсвирват цялата пиеса така, че никога да не я познаеш, ако отдолу не пише коя е. Сладури са големи. Те са ми най-любими. Като в живота - уж има тема, схема, скрипт, ама откъде и влизаш, докога я следваш, накъде се отклоняваш, тя ли те отклонява, ти ли, как ще я приключиш - Божа работа. Джаз!

2. На 15 март отново заработил Големият андронен колайдър. Бях малко тъжен, след като се повреди толкова бързо, но сега, слава Б-гу, имаме стабилен, еднопоточен процес, на нива до 4 тераелектронволта. Това е супер, защото означава, че частиците в потока се сблъскват с енергия 8 тераелектронволта /удвоява се/. Нищо не разбирам, но още един път: Слава Богу!

3. Изкуството на епитафията:

"Родом от Крит съм, Бротах от Гортина,

в земята лежа.

Дойдох тук не за това, а по търговски дела".

/Симонид от Кеос/

4. Това, че е дошъл от Крит "не за това", ме убива. А кога идваш "за това"? Има нещо безпределно тук.

* на снимката: една витрина, много отражения

Наполеон Дайнъмайт и съвършенството

1. Гледах два филма на Джаред Хес един след друг - "Наполеон Дайнъмайт" /2004/ и "Джентълмените Бронко" /2009/. Вторият ми се стори почти велик.

2. Очевидно е, че след като американците възпяват модела на непрекъснат просперитет и самоусъвършенстване, би трябвало да възпяват и обратния - на горделивия отказ от съвършенство. Този е любимият ми. Както и на сестрата на Вонегът, както и на Хес.

3. Филмите на Хес фонтанират с ненормални идеи и едновременно с това са подпрагово-фино-грубо-отблъскваща пародия на популярните сюжети за адолесценти-фрикове, които след инициация се превръщат в правоверни американски граждани.

4. В "Бронко" най ми хареса когато главния герой изстрелваше с тръба стрелички, намазани с миша отрова и човешки изпражнения по гаден бизнесмен производител на долно бельо, на име Дон Карлос. Според героя, тези стрелички "не са точно отровни, но пречат да се живее добре". 

5. Мисля, че Хес не е точно гениален, но пречи да се живее скучно.

* на снимката: София, ул. Денкоглу. Тук живее Отело

Психиатрията - индустрия на бабината ви

1. Гледах в Ютуб тъп филм - "Психиатрията - индустрия на смъртта". Американски, но имаше дублаж на руски, иначе къде ти - два часа параноидни конструкции - да не съм се намерил на улицата. От оня тип филми, дето хващат някой феномен, физически или социален /ту водата им говори, ту извънземните им кацат/ и чрез него обясняват всички световни несполуки /по-рядко сполуки/.

2. Оказа се, че психиатрите никога не са се опитвали да лекуват, а само да изтезават хората. Аргументацията върви така: до 19 век пси-тата измъчват хора заради самото изкуство, 20-ти - помагат на фашагите да изтребват непълноценните, особено си пати концепцията за евгениката. След войната - отново малко чист садизъм /инсулинови, атропинови коми, електроконвулсивна терапия/, после се появяват невролептиците и антидепресантите /1952, Ларгактилът/. Фармацевтите подкупват психиатрите и те започват да тъпчат всички с психотропни лекарства, /които във филма биват наречени "наркотични препарати"/. Очевидно е, че имаме чист бизнес, а не опит за лечение.

3. После лоботомията. Чудех се накъде ще ги избие и се оказа, че чрез този метод всички психиатри станали милионери /както и чрез останалите методи, разбира се/. Накрая, някак включиха и застрахователите, които се договаряли с психиатрите и заедно изнудвали по същество психично здрави хора да се лекуват за да им бръкнат в джоба.

4. ОК, сега да излезем от този филм и да влезем в друг. Става много интересно, когато на някого му се наложи да си общува близко в бита с психично болен, нелекуван човек. Може и наркоман. Ей така, да ти е съсед на горния етаж в панелката, примерно. Тогава идват при психиатрите и изговарят хиляди нежни думи със сълзи на очи. И което е характерно, не обсъждат прогнозата за времето. Оу, ноу! Намекват за въдворяване - психическо или физическо на съответния човек със съответните изтезания и лекарствени изнудвания.

5. Е, бъдете по-консистентни де, по-толерантни бъдете. Опитайте със силата на словото,  напр. малко Киркегор за начало. Само леко, да не ви дрънне с нещо по главата човекът. 

6. Ходя обиден.

филмът: http://www.youtube.com/watch?v=WNBA3lMO1y0&feature=related

* на сн.: Бях го забравил в камерата: моят път към богатството: парче мозък на лоботомиран пациент.