събота, 14 април 2012 г.

Наполеон Дайнъмайт и съвършенството


1. Гледах два филма на Джаред Хес един след друг - "Наполеон Дайнъмайт" /2004/ и "Джентълмените Бронко" /2009/. Вторият ми се стори почти велик.
2. Очевидно е, че след като американците възпяват модела на непрекъснат просперитет и самоусъвършенстване, би трябвало да възпяват и обратния - на горделивия отказ от съвършенство. Този е любимият ми. Както и на сестрата на Вонегът, както и на Хес.
3. Филмите на Хес фонтанират с ненормални идеи и едновременно с това са подпрагово-фино-грубо-отблъскваща пародия на популярните сюжети за адолесценти-фрикове, които след инициация се превръщат в правоверни американски граждани.
4. В "Бронко" най ми хареса когато главния герой изстрелваше с тръба стрелички, намазани с миша отрова и човешки изпражнения по гаден бизнесмен производител на долно бельо, на име Дон Карлос. Според героя, тези стрелички "не са точно отровни, но пречат да се живее добре". 
5. Мисля, че Хес не е точно гениален, но пречи да се живее скучно.

* на снимката: София, ул. Денкоглу. Тук живее Отело

Няма коментари:

Публикуване на коментар