събота, 21 април 2012 г.

Икспириънс по родолюбие


1. В Гърция, на езерото Керкини, един грък - фотограф ми се нервира, защото без да искам, му изплаших птиците и те излетяха. Аз се извиних, използвайки сложни глаголни времена /англ./, а той отвърна: "Гоу бек ин йор кънтри", т.е. - да си се връщам обратно в страната. Мисля си, че това е много интересна клетва. Почувствах се като Голиат, когото малък гръцки Давид поваля с асиметрична интервенция. Дори не се сетих да му покажа дискретно среден пръст.
2. Никога не би ми хрумнал такъв сюжет. Може би поради крайно слабата ми патриотичност, конструктът "моя странаа, моя Бългааарияяя - чужда страна" не може да ме развълнува изобщо.
3. Според мен, в континуума „Родината ми е малко особена, ама като цяло не е лоша”------ „Страшно се гордея с родината си”------„Като чуя….../име на родината/, получавам семеизригване и бих убил, ако някой я обиди”, гърците са се издърпали твърде надясно за моя вкус. Но, да се обобщава е тъпо, всеки сам си решава на каква тема ще се зомбира и най-важното - до каква степен.
4. Следобедът станах по-вял и нерешителен, но се насилих да отскоча и до Дойранското езеро, защото е само 50 километра по на запад. Видях го – то е гранично, имаше някаква митница там, един затворен музей, никакви хора. Отсреща, откъм Македония видях странни монолитни градежи, дали не беше паметник? Помислих си какво ли ще е, да застана на брега и да се изцепя с всичка сила: „Махайте се от езерото, то е българско!”
5. Сигурно гръцките граничари ще дойдат да ме арестуват, а по пътя към най-близката психиатрия, ще скандирам интересни исторически факти, в подкрепа на тезата си. Е, ще трябва да се подготвя преди това.

* на сн.: на брега на ез. Дойран - някой е приключил пътешествието си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар