понеделник, 17 декември 2012 г.

Декември - фрагментационес


1. Представих си, че съм сириец в днешно време и току що съм прочел изречението: "Във фотографията цари винаги известно изобилие и случайност, каквито са присъщи на природата, защото природата, разбира се, не е изказ, а битие."
След това, излизам да си купя сирийска баничка за закуска и понеже на улицата се стрелят въоръжени групи идиоти с разнообразни каузи, в суматохата застрелват и мен. И защо беше тогава всичко това? Ако знаех, че ще ме убият, не трябваше ли да чета по-леки текстове /Коелю там, сборник народни приказки, етц./ или въобще не би имало смисъл да чета? Стана ми гадно. 
2. Като попитат някой "вярващ ли си" и оня започне да го увърта, заради грешното убеждение, че това му влиза в джентълменския комплект, за да не е елементарник и ти каже: "Да, но не точно в Бог, а в една универсална сила, която дъра-бъра... /бла-бла-бла -  англ./. 
Кажи си направо: не съм вярващ, но в главата ми блуждае неясна смес от пантеизъм, езотерични откъслеци за някаква "висша сила", фрагменти от популярна квантова механика и част от песен на Лейди Гага гласяща: "Give me reason, baby, wowow".
3. Имах шеф, който, ако някой се осмелеше да критикува, отговаряше: "а ти защо си паркираш мотора в топлата връзка?" и разговорът си е*аваше майката, образно казано. Това много ми напомня на разсъжденията около забраната на пушенето в обществени места, в частта и: "не, ние сме твърде самобитни, за такава забрана!", където аргументите  са една идея по-завъртяни. Като ги чета и виждам отлични примери на поне шест защитни механизма, така добре описани в теорията на психоанализата.

* на сн.: тревички забучени в снега на гробищна ограда

неделя, 9 декември 2012 г.

История с учителка


1. Когато бях в класовете, учителките имаха симпатичния навик да демонстрират значимост, казвайки: "По време на час даже министърът няма право да влезе в клас!" След това, гордо плъзваха поглед над замръзналите в мълчалив възторг ученици.
2. Приемайки казаното за чиста монета /тогава бях малък и глупав, сега съм голям/, аз си фантазирах, как би се случило подобно нещо. 3. Караме си ние математиката при другарката М., разсъждавах си аз и изведнъж, след грубо почукване влиза възрастен чичо със захабен костюм и горда осанка.
-Марш навън! - кресва учителката, като вижда, че това не е директорът и спазвайки Забраната.
- Е с'а си изяде хляба! - нагло отговаря чичото и ядно напуска. Тъй като Правилника не задължава учителките да познават в лице министъра си, нашата другарка извършва фатална грешка. 
4. Апропо, в казармата според устава трябваше да знаем биографиите на преките си командири. Така аз, без изобщо да го искам, научих, че ст. лейтенант Незнамсикой е родом от село Голям Чардак, Пловдивско. Ужас, мислех си - в село с такова поетично име да се роди такъв изрод!
5. Но да се върнем към математичката. След като министърът ни лишава от морбидното си присъствие, на учителката изведнъж и светва със звънтящата яснота на човек изпил литър кубински ром, че това е била важна клечка. Следва кратък размисъл и другарката, тази иначе желязна жена, вирва цици към тавана, т.е. припада.
6. Това разбира се е оптимистичен сценарий. Другите просто не са ми интересни.

* на сн.: ученически блян

събота, 8 декември 2012 г.

Пурата и аналитикът


1. Много обичам психоаналитичното говорене - закарва те в градини, където береш такива екзотични плодове, че не можеш да повярваш и твърдиш, че не са твоите. 
-Твоите са, огледай ги по-добре - казва аналитикът. И наистина - твои са си, как не си ги видял досега!
2. А ето случай на Кохут /Как лекува анализата, 1999/, когато внезапно аналитичният език превключва на битов /"пурата става просто пура"/:
"...Той закъсня с 25 минути за аналитичния сеанс. Влизайки в кабинета, хвърли коженото си яке върху стола и едва поздравил, се метна със сила на кушетката. Веднага започна бързо да говори и ми разказа, че веднъж бил спрян за превишена скорост на магистралата, че е реагирал войнствено на полицая, който в крайна сметка му връчил солен акт за шофиране с твърде превишена скорост. Пациентът сподели тези събития с дързък, гневен тон, спомняйки си подобни инциденти станали през годините преди и по време на анализата, включително и случаи, когато, докато шофирал с "бясна бързина", участвал в пътно-транспортни произшествия, но нито едно сериозно. Слушах излиянията му в пълно мълчание, но когато след пет минути той млъкна, му казах с привидно крайна сериозност, че ще му дам най-дълбоката интерпретация, която до този момент е получавал в анализата си. Видях силната му изненада при това съобщение: то беше нещо напълно различно от всичко, което му бях казвал до този момент. След няколко мълчаливи секунди рекох много непоколебимо и крайно сериозно: "Ти си пълен идиот". 
Отново се възцари мълчание за около секунда и след това пациентът избухна в топъл  и дружелюбен смях, като видимо се отпусна на кушетката".
3. Е, Хайнц Кохут може да си позволи този ход. Аз - не /ще ме набият/.

*на сн.: не мога да копирам Кохут, но поне Бил Бранд да опитам /оригиналътBrandt - ръцете /

неделя, 2 декември 2012 г.

Молът отвръща на удара

1. Откриха новия мол /Bulgaria Mall в оригинал/ и лошите ми очаквания се сбъднаха. Хиляди развълнувани хора запълниха инфраструктурата. Влизат нахакано, стиснали стотинка в потната си длан. Излизат в забавения каданс на очаровани странници, прегърнали /"гушнали", диал./ големи торби с нещо, напомнящо прах за пране. Ако се вслушаме, ще чуем характерните тихи писъци на изгодно напазарували ситизени. Ходят важни и бих казал - влажни, защото заваля.
2. Молът всъщност, още не е готов - втората кула е в скеле, там има висок кран и щъкат множество крепостни селяни.
3. От Била усетиха, че молът ще им засмуче клиентите и впръскаха парализиращ газ - внезапно построиха странна хайтек-конструкция с нулева функционалност, но отлично скриваща изгледа, а донякъде и достъпа към омразния им мол. Смениха и мястото на входа си, с надежда търсачите на мимолетно карфурианско щастие да сгрешат и да влязат в Била.
4. Моловият гигант отвърна на удара с два големи билборда с реклами, в смисъл, че от първи декември, ако искаш да се облечеш, хапнеш и развлечеш, не ходи никъде, ами направо влизай в мол България.
5. Биловият конгломерат не закъсня със зловещия си отговор - те обвиха диагоналната недовършена сграда по метода на Кристо - в жълто платно с надпис, настояващ, че в Била ще ти решат всеки проблем, ти само влез.
6. Сега двете империи са притихнали и според мен набират сили за следващите си пъклени ходове.

* на сн.: двата хранително-развлекателни гиганта

събота, 1 декември 2012 г.

Изневяра и гени


1. През 1998 една частна компания – „Identigene” забучила билборди по всички главни шосета на Щатите с надпис: „Кой е бащата? Звънете на 1-800 – ДНК – тест”. Дневно се обаждали по триста човека, въпреки, че един тест струвал 600 долара. Звънели самотни майки, желаещи да накажат бащите-партизани, както и мъже, разтревожени от факта, че децата им твърде много приличат на съседа. При две трети от жените бащинството се потвърждавало. За бащите не дават данни.
Във Великобритания пък, първите частни ДНК лаборатории за бащинство били подложени на яка обструкция от медиите, защото, според общественото мнение, такива методи могат да използват само държавните организации, но не и частници.
2. Да минем към животните. Вероятно всеки е забелязал, че повечето пойни птици продължават да импровизират неудържимо, дори когато вече са се сдобили с дом, другар/ка и поколение. В края на 1980-те, орнитолозите провели ДНК тестиране на птици, за да уточнят кой родител и на чии пиленца толкова много музицира, след като вече си има прекрасни дечица с госпожата.
3. Установило се, че в птичите семейства, които са еталон за вярност в приказките, често децата се оказвали от чужд мъж-птица. Виждаме, че сладкопойните пъструши, всъщност са едни малки мръсници. Но са много красиви, а това е достатъчно оправдание.

* на сн.: клонинги

сряда, 28 ноември 2012 г.

Интервю за работа - шаблон


Интервю за работа? Ето ви готово, ползвайте го, стилът е спазен.

- Здравейте, идвам по повод на обявената позиция за мастурбатор на кученца.
- Здравейте. Разбира се, заповядайте, седнете. Разкажете ни за себе си.
- Амии - роден съм, после съм ходил на детска градина, после на училище.
- Да. И?
- После завърших професионален колеж и започнах да мастурбирам кученца.
- Ахха. Откога мастурбирате кученца?
- Вече почти пет години.
- Тоест, вие имате известен опит в мастурбирането на кученца?
- Да. Имам. Несъмнено.
- Това е чудесно. Нашата фирма се занимава с продажба на подсладен хляб за зелени човечета. И както разбирате, на нас ни е крайно необходим мастурбатор на кученца. Разкажете ни, ако обичате за вашите умения.
- Всичко го има в резюмето ми. Мога да мастурбирам кученца отгоре, отдолу, отляво и отдясно. Мога с една ръка, мога и с две. Мога да мастурбирам едновременно две и даже, когато се налага - три кученца.
- Добре, благодаря ви. А сега - можем ли да поговорим за мотивацията ви?
- За кое?
- Отличен въпрос! За мотивацията ви. Защо искате да заемете точно тази работа?
- Аха. Защото ми трябват пари. И защото умея да мастурбирам кученца.
- Така. Появи се малък проблем. Разбирате ли, тук ни трябва човек с мотивация. На вас сигурно не ви е интересно да мастурбирате кученца?
- На кого може да му е интересно да мастурбира кученца? Трябват ми пари и затова, съм готов да мастурбирам кученца. Вие прекрасно знаете, че аз умея да мастурбирам кученца и го правя добре.
- Да, но разбирате ли, на човек без мотивация ще му бъде скучно пет дни в седмицата да мастурбира кученца. Ние искаме, нашият кандидат да изпитва удоволствие от работата.
- Ама какво ви интересува вас, дали изпитва удоволствие или не? Вие му плащате да мастурбира кученца. И той го върши - бързо и качествено. Какво още ви е необходимо?
- Добре, благодаря ви, ще ви се обадим.

* няма да се обадят
** на сн.: Vertigo

вторник, 27 ноември 2012 г.

Професионалистът


1. Един приятел получил странни петна по кожата и отишъл на дерматолог. Казали му, че е алергия и му дали да се маже. Петната не изчезнали. Отишъл на друг дерматолог. "Ее, казал му той/тя - как ще е алергия, това е X! Дал/а му нещо за мазане. Петната пак си се появявали. Отишъл на трети. "Хехе, къде си ходил ти бе, брат! Това е Y! Дал/а му две мазила. Петната си стояли.
2. Човекът обаче, вярвал в медицината и отишъл на четвърти специалист. "О, казал му той/тя - кожата ти е здрава като на Адриана Лима. Проблемът ти е, че нощем те хапят дървеници."
3. И наистина, приятелят ми се разтърсил и открил малките черни чудовища. Те се криели в стар шкаф "Бидермайер" навлязъл в живота му незнайно откъде.
4. Решил да мине метър и купил от аптеката разни "райтове", "допелхерци", "наколенки на д-р Ливайс" и не знам какви още средства против паразити, но нищо не помогнало. Тогава решил да се обърне към професионалист. Препоръчали му фирма с тайнствена абревиатура - ICM.
5. Дошъл човек с противогаз, представил се: "господин Миланов" и напръскал яко. Казал, че след 10 дни ще дойде пак - това бил периода на развитие на ларвите. Дошъл пак, напръскал и дървениците, както и кожните петна повече никога не се появили.
6. - Как се превежда това съкращение "ICM"? - попитал приятелят ми.
- "Insect Control Milanov" - гордо промълвил човекът.

* на сн.: дървенишко имаго